Марк Хименес - Отвличането

- Не можеш да направиш това! Имам права! Това е Аме­рика!

- Джуниър, ти изгуби правата си, когато отвлече Грей­си!

Бен замахна с брадвата. Джон се обърна. Джуниър изпи­щя.

Когато Джуниър отвори очи, брадвата беше забита в зе­мята на по-малко от сантиметър от ръката му. Все още има­ше палец и два пръста. Първата мисъл, която му мина през главата, беше, че не може да си позволи да загуби още ня­кой пръст, защото ще трябва да мастурбира с лявата ръка.

- Следващия път няма да пропусна, Джуниър.

Джуниър смяташе, че вероятно ще получи две до пет го­дини федерален затвор за притежание на оръжие. Нямаше как да му припишат убийствата на онзи съдия или прокурорите, или агентите на ФБР. И дори на Маккой. Мамка му, можеше да обвини за всичко майора! Разбира се, обвине­нието в отвличане можеше да му струва още две до пет години, но той не я беше пипнал с пръст и дори я беше спасил от Буба. Това сигурно се броеше. Вероятно мазният адво­кат Норман можеше да го използва: брат намира отдавна изгубената си сестра, можеше да покаже на съдебните засе­датели снимки на стаята й, тя щеше да потвърди, че й е при­готвял топла вана и закуска. Но най-хубавото беше, че Ели­забет Остин щеше да бъде призована като свидетелка. Маз­ният адвокат Норман щеше да разпъне на кръст тази кучка, да съсипе кариерата й, семейството й, живота й. Освен това докато процесът приключеше, най-вероятно Джуниър вече щеше да има предложение за филм. Можеше дори Том Круз да изиграе ролята му.

- Тя е отзад.

Джон последва Джуниър и Бен към задната страна на хижата. Джуниър рязко спря до една купчина дърва.

- Ето тук - каза той.

Джуниър сочеше купчината дърва. Джон не разбираше нищо, но Бен подпря купчината с рамо и я събори. Спусна се на земята и бясно започна да хвърля останалите дървета настрана. Малка тръбичка за въздух стърчеше от земята.

Бен вдигна поглед.

- Заровил си я?

Джуниър вдигна рамене.

- Трябваше да я науча на малко дисциплина.

Тялото на Джон се разтрепери, но не от страх. Цял жи­вот тормоз и подигравки, цял живот стискане на зъби, жи­вот на срам и мъка, на липса на мъжественост - всичкото унижение и болка се завърнаха и заляха Джон. Лицето му пламна. Джуниър го гледаше с онази така позната на Джон Брайс усмивка.

- Хей, та ти дори не си й баща - каза той.

Джон сведе поглед. Винаги беше смятал, че Грейси е на­следила русата си коса и сини очи от Бен. Но нали Джон бе­ше осиновен. Значи беше наследила косата и сините си очи от... и изведнъж Джон осъзна всичко. Всичко си пасваше: Елизабет, изчезването й преди десет години, внезапната промяна в поведението й към него, бързата им сватба, пре­местването им в Далас, раждането на Грейси след осем ме­сеца. Сега той знаеше истината. Но тя нямаше значение.

Единственото, което имаше значение, беше Грейси. Той вдигна поглед към Джуниър.

- Обичах я от деня, в който се роди, и ще я обичам до деня, в който умра. Това ме прави неин баща.

- Така ли? Ще видим какво ще стане, когато тя разбере истината на процеса ми.

Интелигентният ум на Джон беше значително по-бърз, отколкото на бедния Джуниър.

- Няма да има процес, Джуниър.

Той опря пистолета в главата на Джуниър и го застре­ля.

- Нищо не съм видял - каза агент О‘Брайън.

Джон избърса кръвта на Джуниър от лицето си, колени­чи и започна да копае с ръце, редом с Бен. След минути до­коснаха метал.

Грейси беше заровена в контейнер за муниции на амери­канската армия. На капака му беше изрязана дупка, в която беше напъхана тръбата за въздух. Те бързо изгребаха пръстта, разкопчаха ключалките и вдигнаха капака. Грейси лежеше неподвижно; очите й бяха затворени, а ръцете й бя­ха скръстени на гърдите. Лицето й беше мръсно. Джон се . протегна и нежно докосна челото й. Една сълза се търкулна от очите му и капна върху лицето й.

- О, Грейси, миличка.

- Да я извадим от тук - каза Бен.

Хванаха я за палтото и панталона и нежно я повдигнаха от кутията и я положиха на земята. Бен провери пулса й.

- Жива е. Да я закараме в града.

Бен вдигна Грейси и я занесе до ленд роувъра. Краката и ръцете й висяха отпуснато. Агент О’Брайън изтича напред, отвори задната врата и влезе. Джон скочи на шофьорското място. Бен подаде Грейси на О’Брайън и двамата я положи­ха на задната седалка. Бен затвори вратата.

- Обърни колата и се приготви да тръгваме.

Бен изтича в голямата хижа. Минути по-късно отново се появи и скочи в роувъра.

- Давай!

Джон настъпи газта.

- Бен, къде е снайперът ти? Бен тихо каза: