Адам Блейк - Децата на Юда

Без да се оглежда наоколо, Кенеди продължи надолу по стълбището и през подземния тунел към главния комплекс с бани. Осъзна, че голяма част от него се намира под земята, макар навсякъде да имаше стрелки, които сочеха нагоре към външния басейн. Тя влезе в единична съблекалня, където си свали сакото, ризата и панталона и ги замени с тениска и шорти. Няколкото й дребни вещи бяха прибрани в чантичката на рамото й.

Изглеждаше безвредна. Невъоръжена. Агне, което отива на заколение.

Излезе от съблекалнята и се замота по безкрайните пътеки, докато намери една от извитите стълби, които водеха към външния басейн. Районът около басейна беше огромен и претъпкан със загорели тела. Преди години Кенеди беше чела, че цялото население на света можело да се побере рамо до рамо на остров Занзибар. Сега й стори, че всичкото това население се е събрало около басейна в хотел „Гелерт“.

Тя се настани на шезлонг и се намаза със слънцезащитно масло, а после прибра шишето обратно в чантата си. Погледна часовника си и се отпусна назад, скръстила ръце в скута си.

Ако нещо въобще щеше да се случи, вероятно щеше да е скоро.

Тримата придружители на Кенеди трябваше да прекосят града в близост до нея, което им попречи да изберат позициите си отрано. В западния ъгъл на Моста на Свободата се проведе кратко заседание, където Диема използва хотела като визуално средство за помощ.

— Аз ще съм на хълма — каза тя. — Оттам мога да виждам предната и страничната врата на хотела, така че ще ви предупредя отрано, ако някой се появи. Тилмън, ти влез във фоайето. Можеш да наблюдаваш входа към баните и ще си на подходящото място, ако някой се промъкне покрай мен.

— Ами аз? — попита Ръш без много надежда в гласа.

— Наблюдавай предната врата отвътре и стъпалата откъм реката — отговори Диема.

Дори не си направи труда думите й да прозвучат така, сякаш задачата на Ръш има някакво значение.

— Вероятно ли е да дойдат откъм реката? — попита Ръш.

— Възможно е — отговори Диема.

Тя вече се отдалечаваше, когато Тилмън я хвана за ръката и я спря. Беше напрегнат момент, който накара Ръш да преглътне оплакването си.

— Проблем ли имаш? — попита Диема с такъв тон, сякаш го питаше дали иска да загуби ръката си.

— Джипиесът — отговори Тилмън.

— И какво за него?

— Не се обиждай, момиче, но мисля, че аз съм по-загрижен за Хедър от теб. Защо не ми оставиш уреда?

Очите им се сблъскаха за момент.

— Защитник на жените — каза Диема презрително. — Защитник на слабите и слабоумните. Това ли е мисията ти, Тилмън? Или просто искаш да свалиш гащите на Хедър?

— Ако искаш да знаеш нещо за гащите на Хедър — спокойно отвърна Тилмън, — вероятно трябва да попиташ самата нея. А междувременно аз ще взема проследяващото устройство. Освен ако не искаш да се разправяме за това.

Диема бръкна в джоба на черното си кожено яке, извади нещо, което приличаше на дистанционно, и му го метна.

— Не — каза тя. — Вземи го, имаш благословията ми. Но няма да ти свърши работа. Тя промени решението си и се отказа от чипа. Трябва да дисциплинираш кучката си някой ден. Господ знае, че се нуждае от дисциплина.

Отдалечи се, преди Тилмън да успее да й отговори, и се отправи към източната част на хотела и хълма. Не погледна назад.

Тилмън се завъртя към Ръш, който го гледаше зашеметено.

— Правилно ли чух? — извика момчето. — Кенеди е в опасност?

— Не и ако си свършим работата добре — мрачно промърмори Тилмън. — Избери си място, момче. И дръж радиостанцията включена. Това може да е последният ни шанс.

— Или пък нейният — отвърна Ръш.

Тилмън не му отговори и се разделиха без повече любезности.

Ръш остана на мястото си, на тротоара пред главния вход на хотела. Тилмън влезе във фоайето и тръгна към колонадата, вградена на средата на купола.

Отново можеха само да чакат. Но Тилмън започваше да мисли, че ако чакат прекалено дълго, планът им ще се провали.

Освен това се чудеше, ако успеят да намерят и неутрализират Бер Лусим, колко дълго след това Племето на Юда ще им позволи да живеят.

Седнал под купола в центъра на фоайето на хотел „Гелерт“, издокаран в шарена риза и с камера около врата, Хифела видя как Кенеди мина през въртележката и се замисли за задачата си. „Ако направи нещо, което те притесни“ — беше казал шефът му. Можеше да се посъветва с Бер Лусим, но това май отговаряше добре на определението. Фактът, че неверницата беше стигнала шокиращо близо до базата, им позволяваше твърде малко тълкувания, но във всички тях тя или някой от сътрудниците й бяха успели да ги открият. Вероятно планираше някакво нападение, но изглеждаше невероятно да го извърши през деня. Но пък бе напълно възможно да проучва терена за по-късно.