Адам Блейк - Децата на Юда

— И какво ни осигурява това?

— Може би предимство. Ако мислят, че доставям нещо или имам среща с връзката си, може да решат да изиграят ръката си. Може да поискат да ме спрат.

Тя зачака. Мълчанието този път беше още по-дълго, защото Тилмън обмисляше последиците.

— Ще поговоря с Диема — каза той накрая.

— Решението не зависи от нея — раздразни се Кенеди.

— Не. Но тя има хора, които познават града. Ако решим да действаме, трябва да изберем подходящото място.

Отново тишина, но радиостанцията не изщрака, което подсказа на Кенеди, че Тилмън не е свършил.

— Може и да си права — призна той най-после. — Това би трябвало да е провокация. А колкото по-дълго седим тук и не правим нищо, толкова по-малко прилича на провокация. Ще поговоря с останалите и ще ти се обадя.

Той изключи радиостанцията. Кенеди метна своята на леглото и си направи чаша безвкусно кафе.

Диема дори не се опита да спори.

— Кенеди е права — каза тя. — Вероятно трябваше да го направим още по-рано. Да им дадем променяща се ситуация, на която да реагират, вместо пълно спокойствие.

— Господи, моля ви — намеси се и Ръш. — Готов съм на всичко, което ще ме извади от проклетата кола. Тук е като в сауна.

— И къде да отиде Кенеди? — попита Тилмън Диема.

— Ще разпитам.

— Имаш предвид, че ще се посъветваш с хората си?

— Да.

— Колко време ще отнеме това?

— Колкото е нужно.

Тя завъртя копчето, но след миг радиостанцията завибрира отново. Беше Ръш.

— Трябва да се изпикая — изстена той.

— Използвай празните бутилки от вода — нареди му Тилмън. — Това им е предназначението.

— Добре, тогава трябва да дишам.

— Не, не трябва. Това е просто навик.

— Трябва да си раздвижа краката, преди да пострадам от тромбофлебит и да умра.

— Дръж канала свободен — изръмжа Тилмън — и очите си — отворени. Все още сме на работа.

Той изключи радиостанцията. Раменете му бяха сковани, затова ги разтърка едно по едно, без да изпуска радиостанцията от свободната си ръка и без да сваля очи от задната врата на хотела.

Диема му се обади след около половин час.

— Моите хора смятат, че трябва да използваме сградата на парламента.

Тилмън бе изпълнен със съмнения.

— Обясниха ли ти защо? Предполагам, че охраната е отлична, а следователно и рискът. Бер Лусим има безброй причини да не пожелае да се доближи до Хедър на подобно място.

— И също така много причини да се страхува с кого тя ще се срещне там — възрази Диема. — При всяко положение има риск. Бер Лусим може да реши, че тя е дошла точно заради това. Че е очаквала среща с човек от правителството и тъкмо й се е отворил парашутът. Лусим ще иска да узнае с кого е срещата и какво планират. И ако предприеме нещо, вероятно ще го направи веднага щом разбере къде отива Кенеди — или докато е в предното фоайе или дори още преди да влезе в сградата.

— Това не ми харесва — каза Тилмън. — Там ще има въоръжена охрана. Ако хората на Бер Лусим нападнат Хедър, тя може да се озове под кръстосан огън.

— Хедър участва в разговора — обади се Кенеди по радиостанцията. — Без болка няма успехи. Съгласна съм с доводите на Диема и съм готова да действам.

Но Тилмън все още обмисляше положението и имаше въпроси.

— Колко изхода има там?

— Повече от дузина — призна Диема. — Но аз помислих за това. Хората ми ще ни доставят нещо, което ще ни осигури предимство.

— Какво нещо? — полюбопитства Кенеди.

— Джипиес чип. Размерът му е колкото главата на карфица и можем да го имплантираме под кожата ти. Така ще определяме местоположението ти с абсолютна точност. А това означава, че ако по някаква причина те загубим, бързо ще успеем да те проследим. Ще ми доставят чипа в следващите няколко минути. А аз трябва да го доставя на теб. Най-лесният начин е просто да вляза вътре, сякаш посещавам някого или нося нещо. Остави си вратата отключена.

Радиостанцията замълча, но само за няколко минути.

— Тилмън? — обади се Ръш.

— Момче, или използвай шибаните бутилки от вода, или изчакай докато…

— Не става дума за това. А за цялата тази история. За появата на Кенеди пред очите на врага.

— И какво имаш предвид, Бен?

— Мисля, че имам по-добра идея.

Кенеди изпълни нареждането на Диема и отключи вратата. Няколко минути след това се разхожда из стаята, без да може да седне спокойно. Накрая се върна до прозореца и се вторачи в контейнерите, като се опитваше да определи къде точно се е скрил Тилмън. Където и да се намираше, укритието му беше идеално. Но той я виждаше, така че и тя би трябвало да го види. Е, така или иначе й бе интересно да гледа, сякаш играеше шах само с един ход. Вратата изшумоля за миг по мокета и лек полъх докосна гърба на Кенеди. Тя се завъртя и видя как Диема я затвори и заключи.