Беше рисковано да го прави на паркинга, но бяха заслонени от вдигнатия капак на багажника, а и Диема искаше да приключи и да изчезне оттук колкото се може по-скоро.
— Той ни нареди да ти помогнем с всичко необходимо и ни обеща две дузини Предвестници в допълнение на тези, с които разполагаме. Някои вече пристигнаха. Искаш ли да ги инструктираш лично?
— Не — отговори Диема. — Не още. Трябва да свърша други неща. Предполагам, уверили сте се, че не са ви проследили дотук. Но аз няма да поема този риск отново, с вас или с някого другиго. Ако има новини, съобщете ми ги по телефона или по уговорените канали. Ако няма нищо ново, оставете ме на мира.
Нахир се вторачи в нея, едновременно обиден и притеснен.
— Разбирам — сковано каза той. — Ти ръководиш мисията.
— Точно така — потвърди Диема, все още погълната от арсенала.
Заедно с шестте ножа сика и модифицирания „Дан-инжект“, който бе избрала и поръчала за Кенеди, тя избра китайски полуавтоматичен пистолет и деветмилиметров ръчен, достатъчно малък, за да го прибере в кобур на глезена си. Прибра и двете оръжия в спортния сак, който Шрага й подаде. След секунда добави и карабина „Рюгер 44“.
— Следвайте инструкциите, които Куутма ви е дал — каза тя на двамата мъже и взе няколко кутии с амуниции. — Търсете възможни адреси или райони, от които Бер Лусим може да действа. Покажете снимките на хората му на вашите Елохим и ги накарайте да запомнят лицата и имената им. Освен това търсете камиони, ванове или коли с логото и името на „Скоростен превоз“. Ако откриете нещо положително или дори само обнадеждаващо, веднага ме уведомете.
— Теб ли? — попита Нахир.
Диема кимна.
— Да, мен. И после чакайте. Аз ще реша какви действия да предприемете. Онези мъже, които стоят до асансьора, са основният ми екип засега. Заедно с онази неверница, Хедър Кенеди. Сигурна съм, че Куутма не е пропуснал да ви уведоми за това.
Тя кимна на Тилмън и Ръш, които се приближиха към тях.
— Избирай — каза на Тилмън.
Той се зарови сред предложените оръжия, наблюдаван с безмълвно възмущение от двамата Елохим. Накрая вдигна модифицирана берета, която приличаше на състезателен пистолет.
— За .380 ли е пригодена? — обърна се той към Предвестниците.
Шрага кимна мълчаливо.
— Добре тогава — реши Тилмън. — Ще я взема. Благодаря.
— Ами аз? — обади се Ръш. — Аз няма ли да получа оръжие?
— Стрелял ли си някога? — попита го Диема.
— Не.
— Значи няма да получиш. Инак ще бъдеш по-опасен за нас от враговете.
Тя надникна отново в багажника на колата. Сред оръжията имаше и различни предмети, очевидно изостанали от тренировъчни упражнения. Диема взе малък цилиндър от черна пластмаса с халкичка от едната страна като на кутия от безалкохолно. Метна го на Ръш.
— Ето — каза тя. — Ти получаваш това.
Той завъртя цилиндъра в ръцете си, като го оглеждаше внимателно, сякаш можеше да избухне всеки миг. После намери етикета му. „Бомба със зелена боя. 400 мл. Пръска на 8 метра.“
— Страхотно — изсумтя Ръш. — Много смешно.
Диема не го слушаше. Беше насочила вниманието си обратно към Нахир и Шрага. Беше им казала всичко необходимо, но знаеше, че мъжете често приемат по различен начин инструкции, дадени от жена.
Затова реши да им обясни всичко отново.
— Не участвате в това — каза им тя. — Ролята ви е да събирате информация. Когато сте нужни за нещо повече, ще ви помоля за помощ. Говоря от името на Куутма. Ако се съмнявате, можете да го попитате. Дръжте си очите отворени и не пипайте нищо. Това е всичко.
Нахир настръхна.
— Това е абсурдно — възрази той. — Нуждаеш се от нас.
— Не съм съгласна — кротко отвърна Диема. — Изпълни нарежданията, братко. Моля те. Служим на същия бог и на същия град. Всичко ще е наред, стига да ми помогнеш, когато се нуждая от помощ.
Тя замълча за момент, приковала очи в неговите.
— Тези оръжия не могат да отведат до теб или хората ти, нали? — попита тя, като посочи пистолетите и мунициите в багажника на колата.
Шрага поклати глава.
— Добре. Тогава закарайте колата до Катона Йозеф Утка. Оставете я там заключена, а ключовете скрийте върху задната лява гума. Оставете всички оръжия на мястото им. Ако се нуждаем от нещо допълнително, докато сме тук, ще си вземем каквото ни трябва. Предполагам, че сте докарали и втора кола за нас?
Нахир й подаде комплект ключове и кимна към колата от другата страна на паркинга — черно „Ауди А4“ с унгарски регистрационен номер.
Читать дальше