Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Холидей не помръдна. Ослуша се. Стори му се, че долавя някакъв звук. Сърцето му заби ускорено. Най-умното, което би могъл да направи, бе да се обърне и да побегне по-далеч от хотела.

Вместо това отиде до затворената врата на банята. Трепна, когато една от дъските на пода изскърца силно под крака му. Холидей спря до вратата и се ослуша.

Какво чуваше? Нечий дъх или това бе порив на вятъра, който се носеше по улицата навън? В бидето капеше вода. Холидей се сети за ножа, причинил всички тези щети в стаята, затова свали сакото си и го уви около лявата си ръка. Отвори рязко вратата. Банята беше празна.

Върна се в стаята, но нещо го накара да застане нащрек. Завесата на душа бе дръпната и закриваше ваната. Не смяташе, че преди да напусне стаята, я е оставил в това положение. Обърна се. Покрай рамото му прелетя наточено като бръснач острие и пред погледа му се появи висок слаб мъж с бяла риза, извадена над панталоните. Мъжът се хвърли отново към него, а Холидей отстъпи назад и си удари главата в рамката на вратата.

Отдръпна се към отворената врата. Нападателят се опита да забие ножа между ребрата му и макар Док да успя да се извърти, дългото тънко острие раздра ризата му и го поряза. Холидей обаче успя да изрита противника си рязко в слабините.

Нападателят изкрещя и се хвана с една ръка между краката. Холидей отстъпи назад, но се спъна в разпорения дюшек. Миг по-късно нападателят се озова върху него, възседна гърдите му, пъхна ръка под брадичката му и натисна главата му назад, за да оголи гърлото му и да го пререже.

Холидей подскочи нагоре, успя да оттласне противника от гърдите си, запрати го в желязното легло и удари ръката с ножа в металните пружини. Заби коляно в лицето на мъжа и натисна с цялата си сила.

Нещо изпука и непознатият нададе приглушен вик. Холидей го улови за ръката и огъна китката му върху ръба на желязното легло, изви я назад, така че тя почти докосваше ръката. Мъжът изохка отчаяно и изпусна ножа, който издрънча на пода.

Нападателят обаче успя да се освободи от хватката на Холидей и се изправи, макар и неуверено. Оказа се доста по-едър от първоначалната преценка на Холидей, а в изражението му имаше нещо диво и плашещо. Приличаше на бойно куче, не се предаваше дори със счупена скула и разкървен нос, беше в стихията си, решен на всяка цена да изпълни възложената му задача.

Един бегъл поглед показа на Холидей, че ножът е останал зад гърба му; да посегне към него обаче би означавало да обърне гръб на противника си. Забеляза и ръцете на нападателя — външните ръбове на дланите му бяха покрити с твърди мазоли. Търнър, един от инструкторите по бойни изкуства в Уест Пойнт, имаше подобни ръце. Такива ръце бяха в състояние да счупят на две дебела дъска или тухла. Да смажат гръклян. Този тип не се нуждаеше от нож.

Ситуацията се влоши още повече. Мъжът се усмихна през кървавата маска, покрила долната половина на лицето му, зъбите му блеснаха като жълтеникави перли.

— Мръсник! — изсъска убиецът.

Пъхна дясната си ръка под ризата и извади компактна „Берета Томкат“, минипистолет, разработен през седемдесетте. Изстрелите му звучаха като кихане на плъх, а куршумите му бяха едва трийсет и два калиброви, но и трийсет и две калибровата дупка в главата си е дупка в главата. Нападателят пристъпи напред все така усмихнат, вдигна пистолета и сви показалец около спусъка.

В този миг Пеги изникна отнякъде, хвърли се напред и се промуши под дясната ръка на Холидей, здраво стиснала дългия стилет. Насочи го като ъперкът под брадичката на убиеца и стоманата прониза гърлото, езика и небцето му, преди да спре в средния му мозък.

Пеги пусна ножа. Мъжът се строполи като камък, падна напред и заби лице в обувката на Холидей. Пеги трепереше цялата, облещила очи от ужас.

— Мъртъв ли е? — прошепна тя.

— Шегуваш ли се? — отвърна й Холидей. — Мъртъв е, и още как — добави и издърпа крака си. Главата на нападателя тупна на пода. Трупът изобщо не кървеше.

— Мили боже! — простена Пеги. — Аз го убих!

— Само частица от секундата преди той да убие мен — успокои я Холидей. Прегърна я и я притисна силно към себе си. — Ти ми спаси живота, хлапе.

— Няма нищо.

Двамата се загледаха в трупа на пода.

Холидей се наведе и обърна мъртвеца по гръб. Провери китката му. Откри татуировката: същия символ с меча и лентата, който бе видял на ръката на стрелеца в Англия.

— От хората на Келерман е — каза Холидей.

Провери портфейла на убиеца. Според личната му карта той бе Луи Рено, марокански гражданин, роден в Казабланка. Откри и удостоверение в кожена калъфка, което го представяше като капитан в елитната Groupe d’Intervention de la Gendarmerie Nationale, групата за специални операции като борба с тероризма и освобождаване на заложници на френската жандармерия.