Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Морис Бернхайм се оказа леко пълничък и добродушен човек с чувство за хумор, малко над четирийсет. Когато видя Холидей, не пропусна да отбележи колко лесно би могъл да изиграе ролята на пират с тази превръзка на окото. Бернхайм бе топчест, с кафява коса, елегантен костюм на Пиер Карден и скъпи на вид обувки и пушеше „Боаяр“, марка цигари, прочута с отвратителния си мирис. Холидей бе изненадан, че още се произвеждат, а единствената причина да си ги спомня толкова добре бе, че веднъж едва не се задуши с такава цигара. А я запали само защото това бяха единствените цигари, които пушеха героите от филма „Беглец по острието“. Воняха като стари маратонки, които някой — неизвестно как — бе успял да запали.

Кабинетът на Бернхайм бе просторен, пищно обзаведен, със същата гледка, на която се бе наслаждавал Хитлер. Френските врати водеха към същата тераса, покрай стените бяха наредени библиотеки, а между библиотеките бяха окачени картини на морска тематика. На малкото лавици, които не бяха отрупани с книги, бяха поставени модели на кораби в бутилки. Мебелите бяха скъпи, удобни, с кожена тапицерия на диваните и столовете. Подът бе застлан с красиви персийски килими, при това не какви да е, а от Исфахан. Или Бернхайм бе получил солидно наследство, или постът му бе свързан с големи привилегии.

— А, да — каза Бернхайм и се облегна в стола си. В големия кристален пепелник, вече преливащ от фасове, димеше цигара, свита не от оризова, а от царевична хартия. — Скандалният Руджеро дел Фиоре или Роже дьо Флор. Познавам го добре, много добре.

— Защо „скандален“? — попита Холидей.

— Бил е „лошо момче“. Авантюрист и наемник. Понякога се обръщал срещу работодателите си и ги свалял от власт. Приличал на своите приятели тамплиерите — преуспял повече, отколкото било здравословно. Но при всички случаи великолепен моряк.

— Защо свитъкът, който открихме, го нарича Рутгер фон Блум? — попита Пеги.

— Така се е казвал — отвърна Бернхайм и сви рамене в типично галски жест. Взе цигарата и я намести в ъгълчето на устата си. Дръпна, после издиша и облачето тютюнев дим се понесе към високия таван. — Роден е в Бриндизи, където баща му, немец по произход, бил кралски фалконер, ненадминат майстор на лова със соколи в двора на Хохенщауфените, които по това време владеели Южна Италия. На немски Блум означава цвете. Руджеро да Фиоре е по-приемлив от политическа гледна точка вариант на името му. Така се представял в Италия. Нали се сещате за онази поговорка — когато си в Рим, прави като римляните? Сред французите пък бил известен като Роже дьо Флор.

— Каква е връзката му с тамплиерите? — попита Холидей.

— Той бил втори син, което по онова време означавало, че баща му не е имал представа какво да прави с него. Или щял да го направи свещеник, или моряк. Когато поотраснал, младият Роже постъпил като юнга на борда на тамплиерска галера, чийто капитан станал впоследствие. — Бернхайм дръпна отново от цигарата. — В крайна сметка създал собствен флот от бойни и търговски кораби, които предоставял под наем. Флагманът му бил каравела на име Wanderfalke, или „Сокол скитник“.

— По телефона ви прочетох превода от латински — каза Холидей. — Говори ли ви нещо?

Бернхайм се усмихна сърдечно и отново дръпна от цигарата.

— Не и отначало. Познанията ми по латински са… меко казано, оскъдни. Никога не съм го харесвал, дори като студент. Освен това смятам, че преводът ви е доста… груб, неточен.

— Признавам си — съгласи се Холидей.

— И така — продължи Бернхайм, — отначало не… sonner les cloches, нали? Нищо не ми говореше. — Той отново сви рамене. — Затова се замислих, изпуших няколко цигари и отново се замислих. — Fanum cavernam petrosus quies. И постъпих както ме учеше моят учител Monsieur Форен. Как се казва… decomposer la phrase?

— Направих разбор? — предположи Холидей.

— А, да, разбор, анализ — кимна Бернхайм. — Направих морфологичен разбор на израза. Fanum. Светилище. Свято място. Cavernam. Пещера. Кухина. Кухо място. Petrosus. Скала. Камък. Quies. Място за отдих, почивка.

— И какво, това наведе ли ви на някаква мисъл? — попита Пеги.

— Да, определено, защото си спомних, че Monsieur Форен обичаше да повтаря, че в латинския смисълът е силно зависим от словореда. С кои фрази разполагаме?

— Fanum cavernam и petrosus quies — отвърна Холидей.

— Така, les phrases descriptives, или описателните фрази „свещена пещера“ или „скала на спокойствието“. Едва тогава проумях. Разбрах, че става въпрос за игра на думи или дори за някакъв код. Quies е по-скоро сигурно място, убежище. Най-вероятно пристанище. Може би дори Пристанището на скалата, нали?