Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Густав Шварценегер, бащата на актьора и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, е бил полицейски служител през 30-те години в Австрия, подал е молба за членство в нацистката партия още преди присъединяването на страната му към Германия, кандидатствал е да постъпи и в нацистките щурмови отряди СА. По време на Втората световна война се е сражавал на Източния фронт, където е удостоен с Железен кръст. Въпросът за баща му е повдиган многократно по време на политическите кампании на Арнолд Шварценегер и в крайна сметка актьорът поръчва разследване, което установява, че Густав не е извършвал военни престъпления, нито е участвал в репресии срещу цивилни. — Б.пр.

Обществото Туле е създадено през 1918 г. като дружество за изучаване на немската история, но на практика интересите му са насочени повече към окултното. Обществото е сред главните спонсори на Германската работническа партия, която впоследствие Хитлер ще превърне в Германска националсоциалистическа партия, и от редиците му излизат видни нацистки лидери като Рудолф Хес, Алфред Розенберг, Ханс Франк и др. — Б.пр.

Бенедикт Арнолд (1741–1801) — американски генерал по време на Войната за независимост, преминал впоследствие на страната на англичаните. Командвал отбраната на форт „Уест Пойнт“, който планирал да предаде на британската армия. След като заговорът му бил разкрит, избягал и бил удостоен с чин бригаден генерал от англичаните. — Б.пр.

Алберт Шпеер, министър на военната промишленост на нацистка Германия, осъден на 20 години затвор от Международния трибунал за военни престъпления в Нюрнберг. — Б.пр.

Време е за лягане, нали? (нем.). — Б.пр.

Вашите заповеди са закон за мен, господине (нем.). — Б.пр.

Роже дьо Флор (1267–1305) е реално съществувала историческа личност, свързана и с българската история. Бил е капитан на тамплиерски кораб и флотилия, но след като при обсадата на Акра спасява единствено богаташи, е обвинен пред папата в разбойничество и вероотстъпничество. Впоследствие пиратства из Средиземноморието, след което кралят на Сицилия Фредерик III го назначава за вицеадмирал на своя флот. Участва в Анжуйско-Арагонската война, но след приключването й той и наемниците му остават без работа. Ориентират се към Източното Средиземноморие, където Дьо Флор става водач на т.нар. Каталанска (Каталунска) кампания, подпомагаща Византия в борбата й срещу турските племена в Анадола. През 1303 г. Дьо Флор пристига начело на отряд от 6500 наемници в Константинопол и се поставя в разположение на император Андроник II Палеолог. През същата година се жени за българската принцеса Мария Асенина Палеологина, дъщеря на царувалия съвсем кратко Иван Асен III и византийската принцеса Ирина Палеологина. През 1304 г. в битката край Филаделфия, Мала Азия, отрядът на Роже дьо Флор и византийската армия, предвождана от българския пълководец Хранислав (сподвижник на Ивайло, постъпил на византийска служба), разгромяват турската армия. Недоволен от възнаграждението, с което му се отблагодарява императорът, Дьо Флор започва да опустошава земите около Константинопол. За да го удовлетвори, през 1305 г. младият съимператор Михаил IX Палеолог го удостоява с титлата цезар (кесар) и го кани на пир в Адрианопол (дн. Одрин), където Роже дьо Флор е убит. Каталанците отмъщават за смъртта му, плячкосвайки цели две години югоизточните части на Балканския полуостров, събитие, останало в историята като Каталанска вендета. — Б.пр.

Джовани Антонио Канал (Каналето) е венециански художник от XVIII в., прочут със своите пейзажи, предимно на родния си град. — Б.пр.

Цитатът е от Бит. 1:1-3 според православната Библия, изд. Св. Синод на българската църква, 1982. — Б.пр.

Вулгата (Vulgata) е превод на Библията, направен в началото на V в. от св. Йероним, който заменя по-стария превод, наречен Vetus Latina. Ползван е от католическата църква като каноничен повече от 1500 години. На събора в Тренто през 1546 г. е обявен за единствения автентичен превод, като едва Вторият ватикански събор от 1979 г. одобрява нов превод на Библията, наречен Нова Вулгата (Nova Vulgata). — Б.пр.

Саладин (1137–1193) е кюрд по произход, султан на сарацините в Египет и Сирия през втората половина на XII в., описан в западноевропейската средновековна история и литература като най-силния и най-благородния противник на кръстоносците. По време на битката при Акра научава, че крал Ричард Лъвското сърце е болен, и му изпраща своите лекари, „защото си струва да помогнеш на достоен противник“. Слави се като мъдър и добър владетел и сред арабите. След смъртта му през 1193 г. в хазната му няма пари за собственото му погребение — Саладин е раздал цялото си богатство на бедните. — Б.пр.