Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Кайл не оказа никаква съпротива, когато медиците му сложиха интравенозна система и кислородна маска, а после отрязаха крачолите на панталона му. Беше загубил много кръв. Лицето му изглеждаше бяло като платно. Може би започваше да осъзнава, че наистина ще се върне зад решетките на федералния затвор „Флорънс“.

Сложиха го на носилка и поставиха торбичката на системата и кислородната бутилка между краката му, за да могат да вдигнат всичко в линейката.

— Трябва да му сложите белезници — извиках аз към полицаите. — И не оставяйте медицинския екип да пътува сам с него!

— Просто се успокойте, сър — сърдито отвърна единият.

— Аз съм полицай и знам какво говоря — казах. — Този човек е издирван от ФБР и трябва да му сложите белезници. Веднага!

— Добре, добре. — Той даде знак на партньора си и двамата се запътиха към Кайл.

Почти като на забавен кадър наблюдавах как първият полицай се качи в задната част на линейката. Появиха се белезниците, а после видях как Кайл се протегна за тях с онази нечовешка сила, каквато само психопат като него би могъл да събере в подобно състояние. Той използва белезниците, за да издърпа полицая към себе си, и само миг по-късно вече държеше пистолета му в ръка.

Бри скочи инстинктивно, за да се притече на помощ, но аз се претърколих от шезлонга и я повалих на земята.

Последва изстрел, след него още един.

После първата от две мощни експлозии. По-късно щяхме да разберем, че куршум бе пронизал кислородната бутилка на Кайл.

Тя избухна в огнена топка в линейката, последвана бързо от резервоара с горивото.

Мощният взрив бе оглушителен. Стъкло и метал изригнаха по-скоро нагоре, отколкото встрани, и върху нас се посипа дъжд от пясък. Отново се чуха писъци на хора.

Когато вдигнах глава, видях, че нямаше нужда да се питам дали има оцелели. От линейката бе останал овъглен корпус, от който все още се издигаха пламъци и черен пушек. Двамата полицаи и двамата медици бяха мъртви.

Кайл също. Когато огънят утихна и ние успяхме да се приближим достатъчно, за да видим тялото му, осъзнахме, че е обгорено от глава до пети.

Лицето, в което той бе инвестирал толкова много, представляваше абсолютно неузнаваема маска без никакви човешки черти. Всъщност от целия човек не беше останало почти нищо.

Колкото до това дали Кайл бе стрелял нарочно в кислородната бутилка, тепърва ще има да се чудя. Може би мисълта да се върне в килията, му се е сторила твърде тежка. Затворът лесно би могъл да го убие в крайна сметка и Кайл го знаеше.

А може би се бе опитал да вземе и мен със себе си по пътя за оня свят — един последен опит да довърши работата, която той, по незнайно каква причина, бе превърнал в мисията на живота си.

Мисля си, че всъщност знам какви са отговорите на всички тези въпроси, но разбира се, никога няма да съм абсолютно сигурен. А може би ще дойде ден, когато това изобщо няма да ме интересува.

Медийната буря, която ме очакваше у дома, надмина предишната, ако това изобщо беше възможно. Кайл Крейг бе най-издирваният човек в страната и всеки се бореше със зъби и нокти за парченце от тази история. Наложи се да наема услугите на Ракийм Пауъл за още няколко дни, просто за да държа тълпата настрана и да осигуря на семейството си някакво подобие на спокойствие.

Мислех си, че Нана ще избълва някой гневен монолог относно случилото се в Насау, но тя не каза нищо. Всички ние постепенно се върнахме към нормалното си ежедневие, доколкото обстоятелствата го позволяваха.

През следващите няколко дни започнах бавния и системен процес на разговори с децата — заедно и поотделно. Исках те да разберат, че колкото и истинско да беше случилото се, то бе и краят на един период от живота ни.

Мисля, че всеки го разбра по свой собствен начин. До края на двуседмичния ми отпуск всички се чувстваха сравнително добре.

Ала аз вече бях взел решение. Трябваше да съм до тях повече време от преди — или поне за известно време. Пуснах молба за неплатен отпуск до края на лятото и просто се надявах да я приемат. Ако не — щях да измисля нещо друго.

Всъщност сериозно обмислях да напиша втора книга, този път за Кайл Крейг и случая с Мислителя. Кайл беше не само най-голямото предизвикателство в кариерата ми, но и мой приятел — някога. Имах история, при това съдържателна, която исках да разкажа.

Междувременно имах да засаждам слънчогледи и да гледам филми. Чакаха ме уроци по бокс за наваксване в мазето, бейзболни мачове, посещения на музея „Смитсониън“. Дълги вечери до след залез-слънце с приятни разговори и игри на гоу фиш . Това беше новият ми живот, на който исках да се посветя с цялата си любов.