Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Използвахме нощта насаме максимално и се отбихме в казиното на „Атлантис Ризорт“ след вечеря, за да поиграем блекджек. Бри имаше късмет известно време, след това аз, но около полунощ си тръгнахме с някой и друг долар по-малко в джоба. Но това изобщо не помрачи настроението ни.

Тръгнахме към нашата вила по плажа, хванати за ръце.

— Щастлива ли си? — попитах Бри.

— Омъжена — отвърна тя. — Щастливо омъжена. Още не мога да повярвам, че е истина. Обаче е истина, нали? Нали не сънувам, Алекс?

Спрях, за да я прегърна, и двамата постояхме така известно време, загледани в трепкащото отражение на луната по повърхността на океана.

— Знаеш ли, все още не сме докосвали тази толкова синя вода — казах. Пръстите ми посегнаха към горното копче на ризата й. — В настроение ли сте за едно нощно къпане, госпожо Крос?

Бри се огледа наоколо.

— Това предизвикателство ли е?

— Просто покана — казах. — Но бих се чувствал нелепо, ако съм чисто гол и сам там вътре. — Тя вече разкопчаваше панталоните ми.

Оставихме дрехите си на пясъка и се гмурнахме в океана. Някъде в далечината се носеше глух ритъм на барабани, може би от някой хотел, ала ние имахме чувството, че целият океан принадлежи само на нас. Целувахме се във водата известно време, а накрая пак се любихме, направо на брега. Беше малко рисковано и доста пясъчно, но опасности като тази не ме плашат и бих ги приемал с готовност през всеки един ден от седмицата.

На другата сутрин спахме до късно, после спокойно започнахме да се приготвяме за предстоящия ден. Бри тъкмо преглеждаше менюто за поръчка на храна по стаите, а аз си обличах тениска, когато телефонът звънна. Бе все още много рано за обаждане от децата, но аз нямах нищо против. Всъщност нямах търпение да посрещна олелията, която вървеше в комплект с тях.

— Добро утро — казах в слушалката.

— Да, такова е. — Безпогрешно разпознах гласа на Кайл Крейг. — Как мина сватбата?

Трябваше да го очаквам. Трябваше да проявя по-голяма предпазливост. Тези обаждания се бяха превърнали в запазена марка за Кайл.

Преди да отговоря каквото и да било, някъде над нас профуча самолет — в същото време осъзнах, че чувам този звук и по телефона. По гръбнака ми полазиха тръпки.

Изтичах до прозореца и погледнах навън.

— Кайл? Къде си? Какво става?

— Забеляза ли, че спазих обещанието си? Казах, че ще ти позволя да се ожениш, и го направих.

— Да ми позволиш?

Навън нямаше и следа от него, но това не означаваше нищо, нали? Би могъл да се крие навсякъде. Беше някъде тук, несъмнено. При това много близо.

— А искаш ли да знаеш защо? — попита.

Едва си поемах въздух от напрежение, докато трескаво оглеждах обстановката.

— Не — отсякох. — Не искам.

— Защото вярвам в брака — изимитира той гласа на Нана. — Нали това каза тя онази нощ?

Внезапно осъзнах, че изобщо не мога да си поема въздух.

— Освен това — продължи той — много по-забавно е да отнемеш от един мъж съпруга, отколкото приятелка. Бях търпелив, Алекс, но вече е време да вървя нагоре.

— Да вървиш нагоре? Какви ги дрънкаш, по дяволите? — попитах аз, макар да се опасявах, че вече знам какво има предвид.

— Просвещение, приятелю мой — каза. — Погледни надолу към водата. Какво виждат очите ти?

Втурнах се обратно към стъклената врата и погледнах навън. Отне ми секунда-две, но после ги видях.

Джени и Али бяха долу на плажа и ми махаха с ръце. На няколко крачки зад тях — макар и някак абсолютно невъзможно и необяснимо — стоеше Макс Сийгъл. Носеше слънчеви очила и ярка на цвят риза, с хавлиена кърпа, преметната през едната му ръка, и телефон в другата. Усмихна ми се, а после, когато устата му се раздвижи, в ухото си чух гласа на Кайл Крейг.

— Изненада — каза той.

Сякаш сърцето ми спря за миг, а после отново заблъска в гърдите. Мислите ми препускаха. Кайл очевидно бе претърпял някаква колосална процедура. Лицето му нямаше нищо общо с това на Кайл.

— Точно така — каза. — Всичко, което си мислиш точно в този момент, е вярно. С изключение на онази част, където ти спасяваш всички. Това няма да се случи.

Малко по-нагоре по плажа Нана ги наблюдаваше изпод чадъра си. Деймън — единственият, който не беше виждал Макс Сийгъл досега — лежеше на шезлонг до нея и слушаше музика от айпода си.

— Деца? — обърна се към тях Кайл с гласа на Макс Сийгъл. — Искате ли да изпратите на татко целувка за добро утро?

Той пъхна телефона в джоба си и хвана ръката на Али, като се постара да ми покаже за миг онова, което криеше под хавлията. Огнестрелно оръжие.