Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Вилицата ми замръзна във въздуха.

— С числата ?

— Същото. Има ли начин да наминеш тук и да поговорим, преди да е станало твърде напечено?

— Тръгвам веднага.

Двамата с Джон никога не държим сметка кой колко услуги дължи на другия. Имаме неписано правило — ако имаш нужда от мен, там съм. Но трябва да си сигурен, не наистина имаш нужда от мен.

Няколко минути по-късно вече слизах по задното стълбище към гаража, пристягайки вратовръзката си в движение. Навън на практика бе все още нощ, но достатъчно светло, за да се види плътната сива небесна пустош — облачно, с изгледи за лайняна буря.

Съдейки по онова, което помнех от предишния случай на Сампсън, точно в момента това бе последното нещо, което Вашингтонската полиция можеше да си позволи да разследва.

Няколко месеца по-рано млад бездомник бе намерен пребит до смърт, с поредица от числа, грижливо издълбани върху челото му. Случаят вероятно щеше да стигне до всички вестници не само във Вашингтон, но и в околните няколко щата — ако горкият човечец не беше уличен вехтошар . Случаят не породи особен ентусиазъм дори в управлението — което не беше особено справедливо, но човек не се вманиачава в понятието „справедливост“, когато живее в столица като нашата.

И ето че се случваше отново. Играта загрубяваше. В разгара на случая със снайпериста ръководството на полицията щеше веднага да настръхне и да прехвърли случая към отдел „Тежки престъпления“ още в началото на работния ден.

Реших, че това е причината за обаждането на Джон. Ако с убийството се заемеше нашият отдел, аз бих могъл да кажа, че вече съм дал консултация по него, за да дадат случая на мен, а после отново да го прехвърля на Сампсън. Просто нашата версия на творческа отчетност, а бог ми е свидетел, че нямаше да ни е за пръв път.

Убиецът с числата — Исусе Христе, не точно сега!

Когато стигнах до местопрестъплението, входовете към площад „Франклин“ вече бяха заградени с кордон. Допълнителни екипи имаше и по „Кей стрийт“ и „Ай стрийт“ — по-дългите страни на правоъгълния парк, — макар че основното действие се развиваше точно до Тринайсета улица, откъдето в момента ми махаше Сампсън.

— Захарче — посрещна ме той, — спасяваш ми живота. Случва се в най-неподходящия момент, знам.

— Заведи ме да погледна.

Двама криминолози в сини служебни анораци работеха зад полицейската лента заедно със съдебния лекар, когото лесно разпознах дори в гръб.

Неофициалният прякор на Портър Хенинг бе Здравеняка, а покрай размерите му, особено на ширина, човекът планина Сампсън изглеждаше направо дребен. Винаги съм се чудил как Портър успява да се напъха в някои доста тесни пространства на местопрестъпленията, но той безспорно е един от най-проницателните специалисти, с които съм имал честта да работя.

— Алекс Крос ни удостоява с присъствието си — заяви той още щом ме видя.

— Той е виновен — отвърнах аз и посочих към Сампсън, но пръстът ми замръзна във въздуха при вида на жертвата.

Хората твърдят, че екстремните неща са в кръвта ми, което донякъде е истина, но осакатяването на хора е нещо, с което просто не се свиква. Жертвата лежеше по гръб в храстите. Многото слоеве мръсни дрехи ясно показваха, че е бездомник, който може би е нощувал точно на това място в парка. И въпреки явните признаци на жесток побой, най-впечатляващи от всичко бяха числата, гравирани върху челото му. Изключително странна особеност, точно като в предишното убийство.

2^30402457-1

— Това същите числа ли са? — попитах.

— Подобни — отвърна Сампсън, — но не, не са същите.

— И не знаем коя е жертвата?

Джон поклати глава.

— Изпратил съм хора да разпитват наоколо, но повечето от спящите по пейките хора изчезнаха още щом се появихме. Доверието не е на голяма почит тук, нали знаеш?

Знаех, и още как. Една от основните трудности при разследване на убити бездомници.

— Приютът за бездомници е малко по-нагоре по Тринайсета улица — продължи Джон. — Щом приключим тук, ще отида да разпитам дали някой не знае нещо за този мъж.

Самото място на убийството бе трудно за обработка. В пръстта имаше пресни отпечатъци от стъпки — равни подметки, различни от ботуши или кецове. Освен това се виждаха следи като от пазарска количка, но те може и да нямаха никаква връзка със случая. Бездомниците непрекъснато минаваха с колички оттук, всеки божи ден. И нощ.

— Какво друго? — попитах. — Портър? Ти откри ли нещо?