Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Пател бързо ме въведе в новата информация около имейлите. Всъщност нямаше много за казване, поне на този етап в нейното разследване.

— Съдейки по горния колонтитул, IP адреса и информацията, която получих от регистрите в „Джорджтаун“, имейл акаунтът на Джейсън Уекслър е бил активен по времето, когато са били изпратени и двете съобщения — каза тя.

— Което обаче не доказва, че ги е изпратил самият Уекслър — добавих аз.

— Ни най-малко. Доказва единствено, че те или са написани от този акаунт, или някак са минали през него.

— Минали през него?

— Възможно е някой да е използвал анонимен римейлър от далечно разстояние, но това е напълно безсмислено. Един откраднат лаптоп, който после се унищожава, е идеалното решение за тях от криминологична гледна точка. Опитай се да намериш свидетели на самата кражба.

— Проверихме щателно района около мястото, където според Уекслър е откраднат лаптопът — обясних. — Не стигнахме доникъде. А най-близките камери за наблюдение са тези на Пътна полиция. Намират се на „Кей стрийт“ и нямат покритие към парка. Никой нищо не е видял — което е доста странно.

Пател се облегна назад и взе да върти писалката между пръстите си.

— В такъв случай да продължавам ли? Защото лошите новини не свършват дотук.

Прокарах длан през устата и брадичката си — стар мой навик, от който не можех да се отърва.

— Днес си същинско слънчице, а?

— Чисто технически това е територия на Сийгъл, така че не можеш да ме държиш отговорна за нищо — каза тя. Обичах да работя с Пател. Чувството й за хумор — черен хумор предимно — разведряваше и най-напрегнатата ситуация.

— Продължавай — подканих я. — Ще понеса всичко, което ми сервираш.

— Става въпрос за прякора Патриот , който са използвали в единия от имейлите. Откак „Тру Прес“ пусна тази история, това име сякаш се настани в пространството, и то по много плашещ начин. Имаме хора с крайно противоположни убеждения, които обсъждат този случай с пяна на устата — от радикалните антиглобалисти, та чак до крайнодесните сървайвъри. Бюрото вече има готовност да реагира при евентуални случаи на ритуални убийства.

Тя отвори обикновена публична уеб търсачка на лаптопа си. Секунди по-късно вече гледахме страниците с резултатите — уебсайтове, блогове, видеоблогове, чатове, форумни коментари, авангардна преса, — които масово подкрепяха „патриотичната“ идея зад тези снайперистки убийства.

Позната картинка. Кайл Крейг например имаше легиони от почитатели — или последователи, както той обичаше да ги нарича. Но Пател беше права. Това тук имаше потенциала да се превърне в нещо огромно — мащабно народно движение, което щеше да реши, че Америка е в опасност и нищо друго не би могло да я спаси, освен насилието.

— Най-добрият начин за подклаждане на напрежение? — каза тя над рамото ми. — Увий принципите си в американското знаме и изчакай да видиш кой ще захапе стръвта. Както вече изкоментирах — доста плашещ сценарий.

Около седем и половина двамата с Пател най-после приключихме. На тръгване обаче, точно преди да отвори вратата, тя се обърна към мен. Внезапното изражение на лицето й бе абсолютно непогрешимо — и плашещо по един коренно различен начин.

— Ял ли си някога домашно приготвена чана масала ! — попита.

И все пак не ми се искаше да го приемам твърде самонадеяно.

— Домашно приготвена? Никога.

— Защото аз съм доста добър готвач, колкото и да не личи на пръв поглед. — Тя сведе поглед към безличния си сив панталон и бяла блуза. — Вероятно колегите ми ме считат просто за скучна сухарка, която се прибира вечер при седемте си котки с кулинарно списание под мишница.

— Съмнявам се — казах. Винаги съм смятал Пател за нешлифован диамант. Тя бе от онзи тип жени, които пристигаха на служебното коледно празненство в целия си блясък, а на мъжете им увисваха ченетата от изненада.

— Ами… колата ми е на ремонт — продължи тя. — Мислех си… дали не би могъл да ми спестиш таксито до вкъщи, а аз ще ти се отблагодаря с вечеря. — После наистина ме шокира, когато протегна ръка, постави я върху моята и добави: — А може би дори и десерт. Как ти се струва?

— Струва ми се, че си пълна с изненади — отвърнах аз и двамата се засмяхме леко пресилено. — Виж, Анджали…

— О, боже — изпъшка тя и отдръпна ръката си. — Не е на добре, когато започнат с малкото ти име…

— Обвързан съм. Ще се женим.

Тя кимна и започна да прибира нещата си.