Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

— Ами… добре — отвърна тя с добре отрепетирана усмивка и се качи в колата.

Парфюмът й имаше лимонова нотка, забеляза той. А може би шампоанът й? Приятен аромат. Женствен.

Тя му каза адреса си, после продължи да бърбори за случая, за да запълни евентуалните паузи, които иначе биха останали отворени за неловки учтиви приказки.

Сийгъл шофираше бързо и профучаваше покрай жълтите светофари, без да спира. Не бе докосвал жена от срещата си с агентката по недвижими имоти и — дявол да го вземе! — дори при мисълта за нея започваше да се възбужда.

Когато свърна в пресечката, настъпи за последно педала на газта, а после рязко спря пред тъмния магазин, точно след жълтата тухлена къща.

— Хей, тук е — каза тя и погледна назад. — Току-що подмина къщата ми.

Кайл също погледна назад. По улицата все още нямаше никакви други коли или пешеходци.

— О, съжалявам. Грешката е моя.

— Няма значение, не е проблем. Е… — Тя посегна към дръжката на вратата. — Благодаря за пътуването.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Моля?

— Това би трябвало да е моментът, когато ти предлагаш да ми сготвиш вечеря — каза той.

Лицето й посърна. Тя присви очи и го погледна в тъмнината на купето; явно не бе готова да повярва, че това можеше да е нещо повече от странно съвпадение.

— Аз не съм особено добър готвач, Макс.

— О, така ли? А имаш ли представа какво е това? — Той бръкна в горния джоб на сакото си и измъкна от там малка черна кутийка, не по-голяма от запалка. — Ултраминиатюрен GSM предавател. Можеш да го пъхнеш практически навсякъде.

Пател хвърли бегъл поглед на устройството.

— Виж ти — каза тя.

Смущението й, както и опитът й да го прикрие, бяха просто възхитителни.

— Нека просто кажем, че аз все пак успях да присъствам на срещата ви с Крос.

Изражението на лицето й се промени за пореден път. Сега бе ядосана и леко засрамена — комбинация, която напълно разсея страха й.

— Ти си подслушвал срещата ни? Господи, Макс, как ти хрумна подобно нещо, по дяволите?

— Това е първият ти добър въпрос — каза той. — С колко време разполагаш за отговор? — Ала преди да е успяла да каже и дума, той запуши устата й с длан. — Чакай, аз ще отговоря вместо теб. Не разполагаш с абсолютно никакво време.

Ледокопът — любимият стар ледокоп — проби ларинкса й, преди Пател да успее да извика. И все пак челюстта й увисна безмълвно в опит да го направи.

Той я притисна с тяло, запуши носа й с длан и впи устни в нейните — целувка на смъртта, буквално, която обаче изглеждаше като нормална целувка между любовници за всеки случаен свидетел, надникнал през прозореца си точно в този момент. Нейната сила и желанието й да живее бяха нищо в сравнение с неговите. Дори загубата на кръв бе минимална — Пател бе твърде любезна и не попита за найлоновите калъфи на седалките в колата.

Нито за дъждобрана, който Сийгъл носеше в тази суха нощ.

Пател най-после спря да мърда, но това само засили възбудата му. С удоволствие би се преместил на задната седалка с нея, докато устните й бяха все още топли, а коремът й — така мек на пипане. Копнееше да влезе в нея още сега. Дявол да го вземе, та той я притежаваше.

Но това би бил безразсъден риск, съвършено ненужен при това. Часове преди това бе взел решение, че тази вечер ще бъде изключение от обичайните правила. Заслужаваше го в крайна сметка, а тази игра бе негова и той определяше правилата и промените.

Всъщност съвсем скоро предстояха много промени.

Ала преди това Анджали щеше да му гостува — с преспиване.

Сампсън знаеше, че в пет сутринта обикновено съм буден — ако не и по-рано, — но точно днес това не би имало значение. Съдейки по околните шумове и напрежението в гласа му, веднага разбрах, че вече е на работа.

— Имам нужда от услуга, Алекс. Голяма услуга, както може би ще се окаже.

Инстинктивно започнах да ям яйцата си малко по-бързо под гневния поглед на Нана. Много ранните и много късните обаждания в нашия дом не вещаеха нищо добро, без изключение.

— Казвай. Слушам те. Нана гледа как те слушам. Не мога да преценя дали сърдитият й поглед е за мен, или за теб. Или за двама ни.

— О, за двама ви е — поясни Нана съвсем тихо, с тон, който доста наподобяваше ръмжене.

— Имаме убийство на площад „Франклин“. Жертвата е с неустановена самоличност. Много прилича на онзи безумен случай, който разследвах преди време. Убийството на „Уошингтън Съркъл“, сещаш ли се за него?