Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

— Кайл — казах аз, за да го чуе Бри. — Откога си във Вашингтон?

Тя вече седеше в леглото, но щом чу името, грабна мобилния си телефон от нощното шкафче и хукна към банята.

— Какво те кара да мислиш, че съм във Вашингтон? — попита Кайл. — Знаеш, че имам очи и уши навсякъде. Не е нужно да съм там, за да знам всичко.

— Така е — потвърдих. Полагах огромно усилие да звуча спокойно. — Но аз съм един от любимите ти субекти.

Той се засмя съвсем тихичко.

— Бих искал да ти кажа, че ме ласкаеш, но не мога. Е, разкажи ми за семейството. Как е мама Нана? Как са децата?

Това не бяха въпроси, а заплахи. И двамата го знаехме. Любимата тема на Кайл — семейството. Може би защото неговото беше напълно прецакано. Всъщност той беше убил и двамата си родители. По различно време. Достатъчно основание да захапя стръвта, но аз успях да запазя самообладание.

— Кайл, защо се обаждаш? Ти винаги имаш основателна причина за всичко, което правиш.

— Така и не успях да видя Деймън — продължи той. — Сигурно още е в академията „Къшинг“, нали? Това е някъде на запад от Устър, прав ли съм? Обаче Али! Как бързо расте това момченце!

Стиснах ръба на матрака със свободната си ръка. Идеята, че децата ми присъстват в мислите на Кайл, ми идваше в повече.

Ала имаше нещо, което вече знаех със сигурност — заплахите и предупрежденията просто наливаха масло в огъня му. Той винаги бе изпитвал безумно желание да се съревновава с мен, съвсем буквално. Първия път ми беше почти невъзможно да го победя.

Как, по дяволите, да се справя с това отново?!

— Кайл — подех аз с възможно най-спокоен тон, — отказвам да водя този разговор, ако не знам накъде отива. Така че, ако имаш да ми казваш нещо…

— Пепел при пепелта и прах при прахта — каза той. — Не е някаква голяма тайна. Алекс.

— Какво би трябвало да означава това?

— Ти ме попита накъде отива това. Пепел при пепелта и прах при прахта — на същото място, където отива всичко. Е, някои от нас стигат там по-бързо от други, не е ли така? Първата ти съпруга например, но аз нямам заслуга за това.

И тогава желанието му се изпълни. Избухнах, просто нервите ми не издържаха.

— Чуй ме хубаво, боклук такъв! Стой далеч от нас. Кълна се в господ, че ако някога…

— Ако някога какво ? — отвърна на огъня той със същата енергия. — Нараня тъпото ти семейство? Очистя безценната ти годеница? — Тонът му се промени за секунди в изпепеляващ гняв. — Как се осмеляваш да ме заплашваш? Нима ти заслужаваш това, което имаш ? А можеш ли да преброиш колко човешки живота си отнел ти , Алекс? Колко семейства си разбил с онзи твой 9-милиметров? Ти нямаш дори представа какво е това загуба — все още нямаш, шибан лицемер такъв !

За пръв път го чувах да избухва така. Кайл рядко използваше ругатни. Поне онзи Кайл, когото познавах.

Дали се променяше по някакъв начин, или това бе просто поредният му театър?

— Искаш ли да ти кажа коя е истинската разлика помежду ни, Алекс? — продължи той.

— Аз вече знам разликата — отвърнах. — Ти си луд, аз не съм.

— Разликата е, че аз съм жив, защото никой от вас все още не е успял да ме убие, а ти си жив, защото аз все още не съм решил да те убия. Моля те , кажи ми, че този очевиден факт не ти е убягнал.

— Аз няма да те убивам, Кайл. — Вече не можех да се контролирам, думите просто сами се изливаха от устата ми. — Ще направя всичко възможно да изгниеш до смърт, бавно, като те върна в старата ти килия в Колорадо. Там ти е мястото.

— О, това ми припомня… — започна той, а после внезапно затвори. Типично за Кайл, просто още един начин да каже, че той е започнал това и той ще го довърши по неговия си начин. Да властва и да контролира, за него бе от първостепенно значение.

Бри внезапно се появи до мен и ме прегърна.

— Говорих с Нана — каза тя. — Всичко е наред, но й казах, че се прибираме у дома. Обадих се и в управлението да изпратят полицейска кола. Вече пътуват натам.

Станах и започнах да се обличам по най-бързия начин. Целият треперех от гняв, но не само заради Кайл.

— Оплесках нещата, Бри. Здравата ги оплесках. Не мога да му позволя да припари толкова близо до мен. Не и по този начин. Не мога! Това само ще влоши нещата.

Ако изобщо беше възможно.

Дяволите да го вземат! За всичко.

Кайл току-що бе постигнал точно онова, което искаше, а именно — да се внедри в живота ми. Имаше номера ми, образно казано, и аз нямах друг избор, освен да приема обаждането му.