Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

Страхотно.

Картата за самоличност на Сийгъл отведе Кайл право на петия етаж. Приеха го в една от конферентните зали на Информационния център за стратегически операции, с изглед към „Пенсилвания авеню“ — двама представители на сектора за борба с наркотрафика и организираната престъпност, един от дирекция „Разузнаване“ и двама помощник-директори.

Пати Ли, помощник-директор в централното управление на Вашингтон, започна разговора като ръководител на срещата.

— Знам, че моментът е напрегнат, агент Сийгъл, но има нещо, което трябва да знаеш. Първоначалното ти лице за контакт, Стивън Малиновски, почина преди два дни.

Кайл запази професионално самообладание, но вложи нужната доза емоция.

— О, господи. Какво се е случило със Стив?

— Очевидно е получил инфаркт, докато си е вземал вана.

— Не мога да повярвам. Отбих се у тях вчера. Чуках на вратата. — Той замълча и прокара ръка през лицето си, струващо един милион долара. Изключителен актьор в действие.

— Трябваше да се свържеш директно с нас, според уговорката ни — каза Ли. — Щом изготвиш доклада си и получиш пълен инструктаж, ще излезеш в административен отпуск…

— Не. — Кайл изпъна гръб и погледна Ли право в очите. — Извинете ме, но това е последното нещо, от което се нуждая точно в този момент. Готов съм да се върна на работа.

— Нуждаеш се от време за аклиматизиране. Спи до късно, спортувай, прави каквото искаш. От години живееш под чужда самоличност, Макс. Изтощен си.

Всичко това беше като страхотна храна, страхотен секс и шофиране със 120 километра в час нощем без фарове — при това едновременно. А най-хубаво от всичко бе това, че тези любезни, но тъпи глупаци гълтаха този цирк лакомо, като безплатни понички.

— При цялото ми уважение — обърна се той към всички, — бих искал да оставим репутацията ми да говори сама за себе си. Направете оценка на годността ми за работа, ако се налага. Просто не ме изваждайте от строя. Искам да работя. Повярвайте ми, от това имам нужда, не от почивка.

Присъстващите се спогледаха. Единият от отдела за борба с наркотрафика сви рамене и затвори папката пред себе си. Решението беше в ръцете на Ли.

— Нека те попитам чисто информативно — каза тя. — Имаш ли нещо конкретно предвид?

— Смятам, че съм готов за ССА — искрено отговори той. — Това искам.

— Старши специален агент? Очевидно не си изгубил и грам от амбициите си.

— Освен това бих искал най-после да остана точно тук, във вашингтонското управление. Мисля, че именно тук бих могъл да нанеса най-големи поражения — каза той с една идея пренебрежение към себе си в опит да спечели симпатиите им.

Днес нямаше да има обещания, но Кайл беше почти сигурен, че е постигнал своето. А назначението в управлението, макар и не дотам необходимо, бе удобно улеснение.

Сградата се намираше на „Джудишъри Скуеър“, на хвърлей място от „Дейли Билдинг“. Двамата с Алекс на практика биха могли да закачат две тенекиени кутии на въже между кабинетите си и да си играят. Нямаше ли да е забавно?

Оттук нататък следващата им среща бе просто въпрос на време.

Предложих два билета за среща на „Уошингтън Нешънълс“ в лабораторията, за да побързат с изследването на пръстовите отпечатъци по случая със снайпериста. Получих резултатите същата сутрин.

Разполагахме с единичен отпечатък, открит върху прясно почистена стъклена повърхност от мястото на стрелбата. Оказа се, че съвпада с други два отпечатъка, взети от местопрестъплението — един от парапета на стълбището между осмия и деветия етаж и един от метална врата на партера, през която по всяка вероятност стрелецът бе напуснал сградата.

Добрите новини — или поне по-интересните — свършваха дотук. Лошата се състоеше в това, че нашият отпечатък не съвпадаше с нито една от десетките милиони мостри в базата данни на автоматизираната система за разпознаване на пръстови отпечатъци към ФБР. Нашият предполагаем убиец нямаше криминално досие, което да ни насочи към него.

Налагаше се да хвърля мрежата по-далече. Наскоро се бях завърнал от Африка, където преследвах масов убиец, избрал си прозвището Тигъра. Около този случай се запознах с човек на име Карл Фрилендър, с когото чудесно си паснахме. Работеше към отдел „Криминални разследвания“ на Военна полиция в сътрудничество с клона на ФБР в Лагос, Нигерия, като част от съвместен спецотряд за борба с тероризма. Надявах се, че Карл ще ми помогне да прескоча някой и друг препъникамък в хода на разследването.