Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

— Подозирах, че точно така ще реагираш — казах аз и поставих два комплекта документи на бюрото му. — Едно разпореждане за файловете и едно за имейлите. Бих искал да започна с кабинета на Пилки. Ще ме заведеш ли, или сам да го намеря?

Скъпи Шибаняко,

Надявам се, че си доволен от себе си. Може би някой ден ще изгубиш СОБСТВЕНАТА си шибана работа и СОБСТВЕНАТА си къща и тогава ще добиеш някаква ШИБАНА ИДЕЯ какво причиняваш на невинни хора от РЕАЛНИЯ свят.

Много — но не всички — от писмата звучаха в този стил. Едно ще ви кажа — когато хората побеснеят, стават много изобретателни в ругатните!

Авторите бяха гневни, разочаровани, агресивни, съкрушени, луди. Богат диапазон от емоции. Съдебното ми разпореждане важеше до десет вечерта, но и до сутринта нямаше да успея да прочета цялата анонимна поща в кабинета на Пилки.

След известно време се уморих от служителите, които непрекъснато си намираха повод да минат бавно покрай кабинета, затова затворих вратата и продължих да сортирам.

Писмата идваха от цялата страна, но най-вече от Канзас, родния щат на Пилки. Пишеха му хора, останали без дом, загубили спестяванията си или семейното си щастие — най-различни хора, които бяха се разорили и прехвърляха голяма част от вината за това върху „Кей стрийт“ и Вашингтон.

Коментарите в интернет блогове — или поне онези, проследени от „Д-М“ — бяха по-радикални и имаха по-скоро политическа, отколкото личностна насоченост. Една група, наречена „Център за обществена отговорност“, имаше най-голямо присъствие в тази колекция от мнения. Те — макар че не бих се изненадал, ако авторът бе един човек, заврян в някое мазе — имаха блог „На борба с властта“, в който редовно поместваха изявления. Последната статия беше озаглавена „Робин’ дъ Худ 4 4 Игра на думи от to rob, robbin’ — крада; и hood , съкратено от neighbourhood — район, квартал, махала. — Б.пр. : Кради от бедните и давай на богатите“.

Използвайки принципите на свободния пазар като свое тефлоново покритие, вашингтонският клуб „Момчета и момичета“ — или иначе казано, банковите лобисти и наши избраници — бълва един след друг празни чекове за своите корпоративни приятелчета. Да, същите онези хора, които свалиха на колене икономиката на тази държава, но с тях продължават да се отнасят като с кралски особи на Капитолийския хълм. И познайте кой плаща за това! Вие, с вашите пари, с вашите долари, които отделяте за данъци. По моите разбирания това се нарича кражба, а всичко това се случва точно пред очите ви.

Кликнете върху тази връзка и ще откриете домашните адреси и телефонните номера на някои от най-крупните и безскрупулни крадци във Вашингтон. Обадете им се някой път по време на вечеря и ги уведомете как се чувствате. Или по-добре ги изчакайте да излязат, влезте с взлом в домовете им и си вземете от парите им, спечелени с пот на челото. И вижте дали ще им хареса.

В известно отношение най-изненадващото нещо в кабинета на Пилки беше колекцията от публикации за него самия относно скандала. Една скорошна статия от „Ню Йорк Таймс“ продължаваше да стои в необозначена папка върху бюрото му.

Пилки и Винтън са обект на разследване, което несъмнено ще се проточи и заплете за пореден път и в крайна сметка няма да докаже нищо, няма да накаже никого и ще има единствено негативни последици за правата на най-важните хора — средностатистическите граждани на света, които просто се борят да свържат двата края.

Та напълно обяснимо Пилки имаше повече недоброжелатели, отколкото се полагаха на средностатистическия гражданин на света. Намирах се в почти противоположната ситуация на това да нямаш никакви насоки. Всичко, което бях прочел, бе само върхът на айсберга. Отбелязвах всичко, в което се споменаваше конкретна заплаха, но информацията се трупаше, а списъкът от заподозрени щеше да стане невъзможно дълъг.

Едно нещо ми се изясни със сигурност: имахме нужда от по-голям екип.

Дени мразеше приюта на Тринайсета улица със страст, граничеща с желание за убийство — особено тази вечер. Ненавиждаше реденето на опашка на тротоара, за да получиш легло, особено когато останалата част на града жужеше като кошер след техните два перфектни изстрела на Осемнайсета улица. Каква тръпка! И какво прахосване на една великолепна нощ, когато двамата с Мич трябваше да празнуват.

Естествено, точно в момента беше по-разумно от всякога да дават вид, че нищо особено не се е случило, и да се придържат към обичайните си занимания. Това и правеха именно поради тази причина.