Лорънс О'Брайън - Истанбулска загадка

— Да. — Гласът ми потрепери.

Алек бе нещо повече от колега. Той беше сред най-близките приятели на Айрийн от колежа. И мое другарче по чашка. Гмуркахме се заедно, щеше да идва с мен в Кауай.

От улицата отекна смях, като от някой друг свят.

— Моля ви седнете, мистър Раян — сдържано ме помоли Питър Фицджералд.

През съзнанието ми преминаха всички неприятности, в които Алек би могъл да се забърка, в серия от забързани кадри. Останах прав.

— Боя се, че съм натоварен с неприятното задължение да ви съобщя… Властите тук ни информираха, че вашият колега мистър Зегливски е… — Той се поколеба, преди да го изрече. — … мъртъв.

Под мен сякаш се разтвори бездна. Това бе единствената дума, която не трябваше да казва.

— Много съжалявам, сър. Сигурен съм, че това е ужасен шок за вас.

Отворих уста, ала не излезе никакъв звук.

— Трябва ни някой, който да идентифицира тялото много бързо. Заради турските власти, нали разбирате? Те действат различно тук.

Алек трябваше да се върне в понеделник. Имахме среща вечерта. Щеше да идва в къщата ми. Щяхме да потичаме…

— Сигурен ли сте, че не е станала грешка?

— Съжалявам. Намериха портфейла му, личната му карта. Знам, че моментът не е подходящ да питам за това, но имате ли някаква информация за роднините на мистър Зегливски?

Строполих се в края на леглото. Алената му персийска покривка се плъзна на пода.

— Нямам, съжалявам. Мисля, че те са в Полша.

— Не е ли женен?

— Не е.

— А няма ли приятелка?

— Няма от няколко месеца. Връзката им продължи само една-две седмици… Рядко говори за семейството си. — Исках да помогна повече, но Алек бе изключително самотен и независим. Единствения път, когато го попитаха за най-близък роднина в мое присъствие, той посочи мен. Това бе представата му за шега. А доколкото бях наясно, той никога не беше се връщал в Полша.

— Сигурен ли сте, че няма никакви роднини във Великобритания? — Гласът му прозвуча скептично.

— Поне аз не знам.

Не беше възможно Алек да е мъртъв. По никакъв начин. Той умееше да се грижи за себе си по-добре от всичките ми познати. Над метър и осемдесет, пълен с живот, още нямаше тридесет, за бога!

Усещах, че нещо край мен се променя, сякаш се отвори скрита врата и полъхна вятър.

— В такъв случай, мистър Раян, ще трябва да ви помолим да дойдете в Истанбул, за да идентифицирате тялото на мистър Зегливски. Смятам, че властите тук ще искат да ви зададат някои въпроси за проекта, върху който е работил.

Не отговорих. Думите му едва проникваха в съзнанието ми.

— Там ли сте, мистър Раян?

— Да.

— Кога може да пристигнете? Колкото по-рано, толкова по-добре. — Вече не звучеше толкова любезно.

Нещо забръмча по линията. Извадих мобилния си телефон от джоба и набрах номера на Алек. Държах по един телефон на всяко ухо. Може би това бе някаква глупава грешка. Дори майтап.

— Това е пълна лудост — отбелязах аз, печелейки време. — Знаете ли какво му се е случило?

Мобилният ми телефон изписука. Погледнах екрана. Номерът на Алек беше недостъпен.

— Не сме сигурни. Турските власти провеждат разследване. Това е всичко, което мога да ви кажа засега. — Линията започна да пращи. — О, разговарях с колегата ви, доктор Бересфорд-Елис. Сигурно знаете за настоящите ни деликатни отношения с нашите турски приятели. И разбирате защо искаме да приключим възможно по-бързо.

— Ще хвана първия полет, за който има места. — Гласът ми прозвуча твърдо. В действителност той не можеше да ме спре да отида в Истанбул.

Мъжът се прокашля.

— Много добре… Съжалявам, но трябва да ви попитам дали мистър Зегливски беше замесен в някакви политически или религиозни дела?

— Не, всъщност не. Не говореше нищо повече от това, което бихте чули във всяка английска кръчма.

Чух как линията между Лондон и Истанбул изсъска отново, докато Фицджералд очакваше да допълня нещо към отговора си. Но аз не исках да казвам нищо повече. Нямах какво да крия. Доколкото знаех, и Алек нямаше какво да крие. Но дали щеше да има последствия, ако повторех всяко налудничаво мнение, изразявано някога от него?

— Какво работите в института, сър? Не съм чувал за вас.

Представих си как следователят повдига вежди, докато ми задаваше този въпрос.

— Прилагаме модерни изследователски методи към практически проблеми. Технологията за получаване на образ от звукови вълни е една от областите, в които работим, разработваме и технология за намиране на престъпници в тълпите… — Това бе стандартното обяснение, което използвах от години насам, когато някой ме попиташе с какво се занимава институтът.