Саймон Бекетт - Гробовни тайни

— Каква част от всичко това е истина според теб?

Вече ми беше трудно да преценя. Бях изморен, силно разтревожен и цялото тяло ме болеше. Всичко случило се предишната вечер започваше да ми се струва нереално. Направих усилие да се съсредоточа.

— Мисля, че периодичната загуба на памет е истинска. И че е имал връзка с Анджела Карсън. Беше прекалено болен, за да се преструва, и пристъпът, или каквото и да е, беше съвсем реален.

— Наистина ли вярваш, че може да я е убил случайно?

— От това, което видях, предполагам, че най-малкото не го е направил нарочно.

— А другите момичета?

— Не знам. Възможно е да ги е убил по време на някой от пристъпите си, но ми се струва малко вероятно. В такъв случай е трябвало да се отърве от труповете, докато е бил в същото това състояние, а не ми се вярва да е могъл. Твърдението му, че не си спомня нищо, ми се стори искрено. Не че го е грижа дали му вярваме или не.

— Монк е коравосърдечно копеле, това отдавна го знаем.

— Искам да кажа, че изобщо не го интересува дали ще бъде оневинен, дори не му пука дали ще му намалят присъдата. Това ме кара да мисля, че казва истината. Единствената причина да избяга е, че е искал да се убеди, че не е убил Анджела Карсън.

— Открили са го с трупа й в заключен апартамент, ръцете му били в кръв, а главата й била смазана. Според мен няма съмнение кой е извършителят. Ти как мислиш?

— Не, няма никакво съмнение в това. Но през последните десет години е живял с мисълта, че е убил единствения човек, с когото някога е бил близък, а дори не може да си спомни. Не можем да го обвиним, че като удавник се опитва да се залови за сламка, нали?

За момент Нейсмит замълча, очевидно размишляваше.

— А каква е тази история, че е бил натопен?

— Според мен не си измисля.

— Не можем да сме сигурни, че Дарън Уокър е казал истината. Освен това няма никакви данни, че този инспектор Джоунс изобщо съществува. Вероятно Уокър го е лъгал, опитвал се е да го заблуди. Господи, и аз да бях притиснат от Монк, сигурно щях да направя подобно нещо.

— Но за какво му е да си измисля тази история?

— Дребен крадец като него не е имал представа как да се държи сред закоравелите престъпници от „Белмарш“. Не е първият, който си съчинява някаква история, за да се направи на по-важен, отколкото е.

— Монк му е повярвал. А според думите му Уокър не е бил в състояние да лъже.

Не и след онова, което му направих, бе казал той .

— Все още нищо не потвърждава думите му — заяви Нейсмит ядосано, сякаш водеше някакъв спор сам със себе си. — Разполагаме само с неговото собствено твърдение, тъй като е пребил Дарън Уокър до смърт. И да ме прощаваш, ама му нямам особено доверие, нито пък вярвам на приказките на мошеник като Уокър, че някакъв полицай подхвърлил уликите. Проверих досието му — подозирали са го в няколко кражби и обира, но все е успявал да се измъкне. Изплъзвал се е на полицията до миналата година. И защо е чакал толкова време и чак тогава се е разприказвал?

— Може би защото вече е бил заловен. Ти самият каза, че Уокър не е знаел как да се държи на място като „Белмарш“. Хората са способни на какво ли не, когато са уплашени.

— Все пак това нищо не доказва — продължи да упорства Нейсмит. — Откъде е могъл този неизвестен инспектор да се сдобие с вещи на сестрите Бенет? Не е възможно незабелязано да е откраднал веществени доказателства по такова обществено значимо престъпление. И те да се появят отново под караваната на Монк.

— Освен ако не ги е взел от сейфа, в който се държат веществените доказателства — отбелязах аз.

Нейсмит впери очи в мен и ме гледа дълго време през притворени клепачи.

— Нали си даваш сметка какво твърдиш?

— Точно това, което и ти си помисли.

До този момент заобикаляхме въпроса, но знаех, че той го измъчваше не по-малко от мен.

Ако Монк не бе убил трите момичета, тогава кой го беше направил?

Нейсмит потърка нервно носа си.

— По-късно пак ще си поговорим. Какво ще правиш, след като те изпишат от болницата? В Лондон ли се връщаш?

Досега не бях мислил за това.

— Не още. Сигурно ще отида да си взема багажа от къщата на Софи и ще отседна в…

В същия момент завесата беше рязко дръпната и пред мас застана Симс. С безупречната си униформа и фуражката висшият полицай изглеждаше прекалено елегантен на фона ма невзрачната болнична обстановка. Обикновено восъчнобялото му лице бе зачервено, а устните му образуваха тънка права линия.

Нейсмит бавно се изправи на крака.