Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Това са изплашени второкачествени типове. Никой от тях не притежава твоя директен достъп до… центровете на решимостта, да го наречем така.

— Вече и аз го нямам.

— Не ти вярвам. Ти си единственият човек тук, в Европа, който говори очи в очи с Ентъни Матиас.

— Не го замесвай. А за твое сведение, не съм говорил с него вече месеци — Хейвлок ненадейно се изправи и се обърна открито към французина. — Да вземем такси и да отидем в посолството. Ще те представя на първия аташе и ще му кажа, че имаш неща, които предлагаш, но аз не разполагам с ресурсите и нямам интерес да се забърквам. О’кей?

— Знаеш, че не мога да постъпя така! И, моля те… — не беше необходимо Граве да довършва молбата си.

— Добре де, добре — Майкъл се върна до стената. — Тогава, дай ми телефон или място за среща. Аз ще позвъня, а ти можеш да слушаш.

— Защо се държиш така с мене? За какво е целият този театър?

— Защото не е никакъв театър. Както спомена, познаваме се отдавна. Ще ти направя услугата и това може да те убеди. Може би дори ще убедиш други, които могат да се поинтересуват. А дори и без да се поинтересуват. Как ти се вижда?

Французинът изви глава, облегнат на стената, и изгледа Хейвлок.

— Не, благодаря ти, Майкъл. Както е и с дяволите, по-добре второкласен, когото познавам, отколкото първокласен, когото не съм виждал. Не знам дали те интересува, но мисля, че ти вярвам. Ти няма да разкриеш осведомител като мене, дори и пред първия аташе. Аз съм прекалено законспириран, твърде уважаван и освен това мога да ти потрябвам. Да, вярвам ти.

— Можеш да ми облекчиш живота. Не пази това в тайна.

— Ами твоите противници от КГБ? Ще бъдат ли и те убедени?

— Сигурен съм в това. Агентите им вероятно са съобщили на площад „Дзержински“ още преди да подпиша оставката си.

— Ще заподозрат нещо нечисто.

— Тогава ще имат още повече основания да не ме закачат. Кой би захапал отровна стръв?

— Те имат химикали. Всички вие ги имате.

— Аз не бих могъл да им кажа нищо, което вече да не знаят, а онова, което знам, вече е променено. Това е забавната страна на нещата: моите врагове няма за какво да се страхуват от мене. Няколкото имена, които биха могли да научат, не си струват цената. Ще има и ответни мерки.

— Но ти си в основата на много от нанесените им рани. Има понятия като наранена гордост, отмъстителност — просто такива са хората.

— Не и в този случай. По отношение на последното сме равни, а и отново не си струвам цената, защото няма да има практически резултат. Никой не убива без причина. Никой от нас не би желал да поеме отговорността за падащите парчета. Невероятно, нали? Почти викторианско в същността си. Когато свършим, няма да има нужда от нас. Може би ще се съберем заедно в някоя от залите за стратегически разработки в ада и ще пием по едно питие, но докато сме на земята, просто ще бъдем излишни. Това е иронията, това е безсмислието, Граве. И когато няма да играем повече, тогава няма и да ни е грижа. Няма да имаме причина да мразим. Или да убиваме.

— Добре казано, приятелю. Ти очевидно си размишлявал по темата.

— Напоследък имах доста свободно време.

— От друга страна, има едни хора, които крайно се интересуват от последните ти наблюдения, от изводите ти… от ролята ти в живота, такъв, какъвто е. Но, разбира се, това можеше да се очаква. Става дума за маниакално-депресирани типове. Мрачни, а после ликуващи; един миг изпълнени с желание за насилие, а в следващия — с мъка и с песните на земята. И доста често съвсем параноични; това са тъмните аспекти на класицизма, струва ми се. Разсичащите диагонали на Делакроа в мултинационалната психика, които стигат толкова далече и са толкова взаимно противоречиви. Ах, тези Съвети — те са безкрайно подозрителни!

Хейвлок беше спрял да диша; той погледна Граве в очите.

— Защо си го направил?

— Никому не можеше да навреди. Ако бях друг човек, кой знае какви щях да им ги наприказвам. Но тъй като наистина ти вярвам, приеми това като обяснение защо се налагаше да те изпитам.

— Москва мисли, че още съм в играта?

— Ще предам преценката ми, че не си. Дали те ще я приемат или не, е друг въпрос.

— Защо не биха я приели? — попита Хейвлок, загледан във водата.

— Нямам представа… Ще ми липсваш, Майкъл. Ти винаги си бил изискан мъж. Труден за работа, но културен. Пък и освен това не си роден американец, нали? В действителност си европеец.

— Американец съм — каза тихо Хейвлок. — Наистина съм такъв.

— Ти добре се оправи в Америка, това ти признавам. Ако промениш решението си — или ако някой ти го промени, без да те пита, — обади ми се. Винаги можем да правим бизнес заедно.