Робърт Лъдлъм
Мозайката на Парсифал
На Долорес и Чарлс Ридуча, едни от най-прекрасните хора, които някога съм познавал.
От благодарния им брат
Na zdrowie!
Студени лунни лъчи пронизваха нощното небе и отскачаха от прибоя, чиито бели пръски увисваха там, където вълните се разбиваха в скалите по брега. Плажната ивица между извисяващите се канари на Коста Брава 1 1 Курортно крайбрежие в Испания, северно от Барселона. — Бел.прев.
беше мястото на екзекуцията. Това трябваше да стане. Нека Бог прокълне този скапан свят… това трябваше да стане!
Сега вече можеше да я вижда. А също да я чува сред шума на морето и разбиващия се прибой. Тя тичаше подивяла, истерично крещейки: Pro boha zivèho! Pryč! Co to dělèš! Pryč! Pryč ! 2 2 За бога! Махни се! Какво правиш? Махни се! Махни се! (чеш.). — Бел.прев.
Русата й коса блестеше, обляна от лунната светлина, а силуетът на бягащата фигура сякаш доби плът в лъча на мощното фенерче, осветяващо я отзад. Тя падна, разстоянието се скъси, стакатото на откоса рязко раздра нощния въздух и следи от куршуми посипаха пясъка и дивата трева наоколо. Щеше да е мъртва само след секунди.
Щеше да умре и любовта му.
Намираха се високо на хълма, надвесил се над Вълтава, и лодките по реката под тях пореха водите на север и на юг, оставяйки следи зад кърмата. Извиващият се пушек от комините на фабриките там, долу, се разсейваше в лъчите на следобедното слънце, скривайки планините в далечината, а Майкъл наблюдаваше дали ветровете ще дойдат откъм Прага, за да отвеят този дим и да открият планините. Главата му беше в скута на Джена, а дългите му крака докосваха плетената кошница, която тя бе заредила със сандвичи и леденостудено вино. Тя седеше на тревата, опряла гръб на една бреза, рошеше косата му и го галеше по лицето, нежно прокарвайки пръсти през устните и бузите му .
— Михаил, скъпи, мислех си, че всичките твои сака от туид и тъмни панталони, този изискан английски, който сигурно е от твоя страшно елитен университет — заради тях Хейвлок никога няма да измести Хавличек .
— Надали е така. Едното е само униформа, а другото просто се научава за самоотбрана — той се усмихна, докосвайки ръката й. — И освен това университетът беше нещо много отдавна .
— Много неща бяха толкова отдавна, нали? Някъде там .
— Това са неща, които са се случили .
— Ти си бил там, горкичък .
— Това е вече история. Аз оцелях .
— А мнозина не успяха .
Русата жена се надигна сред пясъка, като си помогна, хващайки се за тревата, след това се хвърли надясно и за секунди се изплъзна от лъча на фенерчето. Втурна се към черния път над плажа, приведена в мрака, като използваше прикритието на нощта и местата с избуяла трева, за да може да се скрие.
„Това няма да й помогне“ — мислеше си високият мъж в черен пуловер, застанал между две дървета над пътя, и наблюдаваше сцената на ужасно насилие, изпадналата в паника жена, която щеше да умре след секунди. Спомни си, че не толкова отдавна я беше гледал пак така — отгоре, но тогава тя не изпитваше ужас, а беше просто великолепна.
Той внимателно дръпна завесата и офисът потъна в полумрак, гърбът му беше опрян в стената, а лицето предпазливо се приближаваше към прозореца. Ясно я виждаше долу да пресича осветения двор и дочуваше войнствено отекващите й токчета по плочките между сградите. Охраната се спотайваше из сенките, където се различаваха враждебните очертания на марионетки в съветски тип униформи. Главите им се извръщаха да я проследят и ясно се долавяха оценяващите погледи към фигурата, уверено крачеща към железния портал в центъра на желязната стена, обграждаща каменната сграда на щаба на пражката тайна полиция. Мислите зад тези погледи бяха недвусмислени: това не беше обикновена секретарка, останала след края на работния ден, за да довърши нещо неотложно, беше привилегирована курва, която цяла нощ бе работила под диктовка на някой комисар, на неговия диван .
Но и други очи наблюдаваха иззад тъмните прозорци. Моментно потрепване в уверената й походка, миг колебание и една ръка щеше да се протегне към телефона, за да разпореди да я задържат на портала. Неловките ситуации с участие на комисари, разбира се, трябваше да се избягват, но не и в случаите, когато зад подозрението се криеше нещо материално. Всичко беше въпрос на поведение .
Читать дальше