Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Той пое дълбоко дъх и пристъпвайки предпазливо, се приближи до стъклената врата.

Предлага се за срок от две години длъжността гостуващ лектор по държавно право. Постоянно назначение като доцент е възможно в края на периода при взаимно съгласие. Начална заплата двайсет и седем точка пет. Искам отговор до десет дни. Не ме карай да чакам, затаил дъх.

Майкъл сгъна телеграмата на две и я сложи в джоба на сакото си. Не отиде на гишето да изпрати своя телеграма до Хари Люис, Конкорд, Ню Хемпшир, САЩ. Можеше да го направи по-късно. За момента бе достатъчно да знае, че го искат, че е възможно ново начало. Бяха му нужни няколко дни, за да осмисли усещането за своята легитимност, може би още някой ден след това, за да свикне с нея. Защото в легитимността се съдържаше възможност да се посвети на нещо ново, а без това не можеше да има ново начало.

Той излезе отново на „Дамрак“, вдъхна дълбоко от студения въздух на Амстердам, усещайки влажния полъх откъм канала. Слънцето залязваше; скрило се за малко зад един нисък облак, то се появи отново като оранжев глобус, който пронизваше с лъчите си издигащите се изпарения. Хейвлок си спомни за зората край океана на испанското крайбрежие… на Коста Брава. Бе останал там цялата нощ, докато накрая слънцето изгря над хоризонта, стопявайки мъглата над водата. След това бе отишъл до черния път, до пясъка и боклуците…

Спри! Не мисли за това. То беше в друг живот .

Преди два месеца и пет дни по някаква случайност Хари Люис беше слязъл от едно такси и се бе захванал да промени живота на стария си приятел. Сега, два месеца и пет дни по-късно, Майкъл трябваше да поеме нещата в ръцете си. И той щеше да го направи, знаеше това, но нещо му се губеше: една промяна трябва да бъде споделена, но нямаше с кого да я сподели; нямаше кой да запита: „Какво ще преподаваш?“

Облеченият в смокинг сервитьор на „Дикер ен Тийс“ потопи ръба на пламтящата чаша за бренди в сребърната захарница; после последваха останалите съставки за кафе „Жамик“. Подобен начин на угаждане беше нелеп и в известна степен похабяваше великолепното питие, но Хари Люис настоя всеки от тях да го опита онази нощ във Вашингтон. Ще спомене на Хари, че е повторил ритуала в Амстердам, макар че вероятно би се въздържал от него, ако знаеше колко ярки са проклетите пламъци и как привличат вниманието на околните към това, което става на неговата маса.

— Благодаря ти, Хари — прошепна той, след като сервитьорът се отдалечи, и повдигна чашата си няколко инча над масата в наздравица към невидимия си компаньон. В крайна сметка по-добре е да не си съвсем сам.

Той усети приближаването на някого и едновременно с това долови с периферното си зрение увеличаващото се тъмно петно встрани. Един мъж, облечен в консервативен костюм на тънко райе, си пробиваше път през сенките и светлината на свещи към неговото сепаре. Хейвлок наклони чашата си и вдигна поглед към лицето. Името на мъжа беше Джордж, шеф на резидентурата на ЦРУ в Амстердам. Бяха работили заедно преди, невинаги приятно един за друг, но професионално.

— Добър начин си избрал да оповестиш пристигането си тук — каза разузнавачът, поглеждайки към сервизната масичка, на която все още стоеше сребърната захарница на сервитьора. — Мога ли да седна при тебе?

— С удоволствие. Как си, Джордж?

— Бил съм и по-добре — каза мъжът от ЦРУ, намествайки се на мястото срещу Майкъл.

— Съжалявам да го чуя. Ще пийнеш ли нещо?

— Зависи.

— От какво?

— Дали ще остана достатъчно дълго.

— Ще говорим с недомлъвки, значи — каза Хейвлок. — Но в такъв случай работното ти време не е изтекло?

— Изненадан съм да те видя тук. Чух, че си се оттеглил.

— Добре си чул.

— Тогава защо си тук?

— А защо не? Пътувам. Обичам Амстердам. Харча парите, които ми изплатиха при напускането, посещавайки всички онези места, които рядко съм разглеждал на дневна светлина.

— Това, че те слушам, не означава, че ти вярвам.

— Повярвай ми, Джордж. Това е истината.

— Не е легенда, така ли? — попита разузнавачът, пронизвайки с поглед Майкъл. — Знаеш, че мога да проверя.

— Никаква легенда. Напуснах, приключих и временно съм безработен. Ако решиш да проверяваш, това ще научиш, но едва ли си струва да си прахосваш времето по канала за връзка с Ленгли. Убеден съм, че шифрите „центрекс“ са променени навсякъде, където това има отношение към мене, а и всички осведомители в Амстердам са информирани за новината. Неприкосновен съм, Джордж. Всеки, който се занимава с мене, просто си търси да го задраскат във ведомостта за заплата, а и е твърде възможно да си изпроси скромно погребение.