Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Майкъл спря, подпря се на високата до гърдите му стена, запали цигара и проследи с поглед корабчето, което навлизаше под моста. Ако някой го следеше, щеше да изглежда като че ли гледа към корабчето за туристи и небрежно им маха с ръка. Но всъщност преструвайки се, че си прави сянка, той не откъсваше поглед от високата фигура, която се приближаваше отдясно.

Можеше да различи сивата шапка, пардесюто с кадифена яка и лъскавите черни лачени обувки — това беше достатъчно. Мъжът олицетворяваше богат и елегантен парижанин, който пътува из Европа и удостоява с присъствието си салоните на богаташите. Името му беше Граве и се смяташе за най-информирания критик на класическото изкуство в Париж — значи на континента — и само онези, които трябваше да знаят това, знаеха, че продава и нещо повече от опита си на критик. Той спря до парапета близо до Хейвлок, оправи кадифената си яка и чак тогава проговори едва чуто:

— Знаех си, че си ти. Следя те от „Рю Бернар“.

— Това ми е известно. Какво искаш?

— Въпросът е какво искаш ти ? Защо си в Париж? Информирани сме, че вече не си активен. Честно казано, съветът е да те отбягваме.

— И да съобщите незабавно, ако осъществя контакт, нали?

— Естествено.

— Но ти реши да обърнеш нещата. Ти направи контакта. Малко е глупаво, как мислиш?

— Дребен риск, който си струва да се поеме — каза Граве, вдървено изправен, с поглед, вперен някъде встрани. — Познаваме се отдавна, Майкъл. Дори и за момент не допускам, че си в Париж за своето културно издигане.

— И аз. Изобщо кой казва, че съм тук за това?

— Задържа се в Лувъра точно двайсет и седем минути. Малко е, за да възприемеш нещо, и е твърде много, ако си влязъл само за да се облекчиш. Но е доста правдоподобно за среща с някого в тъмна изложбена зала сред тълпата… например в далечния край на третия етаж.

Хейвлок избухна в смях.

— Слушай, Граве…

— Не поглеждай към мене, моля те! Гледай към водата.

— Отидох да разгледам римската колекция на мецанина. И понеже имаше посещение на група от Прованс, си тръгнах.

— Винаги реагираш бързо, възхищавам ти се за това. А онова заплашително предупреждение: „Повече не е активен. Да се отбягва“?

— Истина е.

— Каквато и да е новата ти легенда — продължи бързо Граве, изтупвайки ръкавите на палтото си — за да бъде така радикално нова, значи си с титулована компания. Аз също съм брокер на информация с широк спектър. С колкото по-достопочтени клиенти имам работа, толкова повече ми харесва.

— Съжалявам, не купувам. Отбягвай ме.

— Не бъди категоричен. Ти не знаеш какво имам да предложа. Невероятни неща се случват навсякъде. Съюзници се превръщат във врагове и обратно. Персийският залив е пламнал и цяла Африка се движи в пресичащи се кръгове; в блока на Варшавския договор зеят отворени рани, за които не си чувал, а Вашингтон развива няколко противоречиви стратегии, които могат да се сравнят само с трудната за вярване глупост на Съветите. Мога да те осведомя подробно за техните последни изпълнения. Не ме отпращай, Майкъл. Плати ми. Ще се изкатериш дори още по-високо.

— Защо да се катеря по-високо, ако вече съм изпълзял встрани?

— Отново си категоричен. Ти си сравнително млад мъж и те няма да те пуснат току-така.

— Могат да ме наблюдават, но не могат да ме задържат. Всичко, което трябваше да направя, бе да се откажа от пенсията някъде в края на пътя.

— Прекалено е просто. Всички вие имате банкови сметки на отдалечени, но достъпни места, и това се знае от останалите. Отклонени средства от резервния фонд, тайни плащания за несъществуващи осведомители, суми за неотложни пътувания и за неочаквано необходими документи. Ти си решил въпроса с пенсията още преди да навършиш трийсет и пет.

— Преувеличаваш както талантите ми, така и финансовата ми осигуреност — каза усмихнато Хейвлок.

— Или може би един дълъг документ — продължи французинът, сякаш Майкъл не го бе прекъсвал — описващ детайлите в определени тайни процедури — решения, както би се изразил ти — които трябва, в случай на нужда, да доведат до разкриването на конкретни събития и личен състав. Скрит, разбира се, далече извън досега на най-заинтересованите.

Хейвлок спря да се усмихва, но Граве упорстваше:

— Естествено, това не е финансова обезпеченост, но помага на човек да се чувства комфортно, нали?

— Губиш си времето, не играя на пазара. Ако разполагаш с нещо ценно, ще си получиш цената. Ти поне знаеш с кого да преговаряш.