Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Малко вероятно е, но благодаря.

— Това поне не е директно отхвърляне.

— Опитвам се да се държа вежливо.

— Културно. Довиждане, Михаил… Предпочитам името, с което си се родил.

Хейвлок бавно изви глава и проследи с поглед Граве, който със заучена грациозност се отдалечаваше надолу по Пон Роял. Французинът се бе съгласил на разпит от хората, които му бяха омразни. Явно му се плащаше добре. Но защо?

ЦРУ беше в Амстердам и ЦРУ не му повярва. КГБ беше в Париж и КГБ също не му повярва. Защо ?

Добре, край на Париж.

„Аретуза Делфи“ беше един от онези малки хотели в близост до площад „Синтагма“ в Атина, които никога не позволяват на пътешественика да забрави, че се намира в Гърция. Стаите бяха белосани до болка в очите. Единствената отмора за тях бяха маслените картини на антични теми, нарисувани по стени, мебели и ориенталски завеси от мъниста за оформяне на интериора. Предпочитаните мотиви: храмове, площади, оракули, представени в романтична светлина от художници, рисуващи илюстрациите за пощенски картички. Във всяка стая имаше тясна двукрила врата, която се отваряше към миниатюрен балкон — достатъчно голям обаче, за да побере два малки стола и лилипутска масичка, на които гостите да пият сутрешното си кафе. Из фоайета и асансьори човек не можеше да се отърве от оглушителния ритъм на гръцката фолклорна музика — струнни инструменти и цимбали в prestissimo greco 3 3 Много бързо темпо в музиката; greco — в гръцки стил (лат.). — Бел.прев. .

Хейвлок галантно помогна на мургавата жена да излезе от асансьора, музиката беше утихнала и те можеха да въздъхнат с облекчение.

— Зорба си взе почивка — и Майкъл посочи с жест наляво, където беше стаята му.

— Останалата част от света може би мисли, че сме нервни развалини — каза жената, засмивайки се, после докосна черната си коса и приглади дългата бяла рокля, която хармонираше с тена й, подчертавайки гърдите и източеното й тяло. Английският й беше с подчертан акцент, отработван на средиземноморските острови, които са така предпочитани от средиземноморските богаташи. Тя беше високоплатена куртизанка, чиято благосклонност беше търсена от принцовете на търговията, както и от принцове по наследство, една проститутка с приятен характер, чувство за хумор и лек смях — жена, която съзнаваше, че времето, през което може да доставя удоволствие, е ограничено. — Ти направо ме спаси — каза тя, леко стискайки ръката на Хейвлок, докато вървяха по коридора.

— По-скоро те отвлякох.

— Двете думи са взаимозаменяеми — отвърна тя, като отново се засмя.

И наистина имаше нещо вярно и от двете. Майкъл се срещна с един човек от Маратон, с когото бяха работили в сектора Термаикос преди пет години. Той го покани на парти в едно заведение на площад „Синтагма“ и тъй като мястото беше удобно, Майкъл прие поканата. Жената вече беше там, придружавана от значително по-възрастен бизнесмен, ужасен грубиян. Узото и prestissimo greco бяха нанесли своите поражения върху него. Хейвлок седеше до нея, ръцете и краката им се докосваха и те често се поглеждаха. Сравнението се натрапваше. Майкъл и островната куртизанка бързо се измъкнаха от компанията.

— Мисля, че утре ще се сблъскам с един разгневен атинянин — каза Хейвлок, като отвори вратата на стаята си и пропусна жената пред себе си.

— Не ставай смешен — възрази тя. — Той не е джентълмен. Той е от Епидавър, а там няма джентълмени. Това просто е един застаряващ селски бик, който е направил парите си по време на полковниците. Което е едно от най-гадните неща, останали ни в наследство от режима им.

— „Когато си в Атина, стой настрана от епидаврейците“ — каза Майкъл, отивайки до бюрото, на което имаше бутилка добро уиски и чаши. Той наля.

— Често ли си идвал в Атина?

— Няколко пъти.

— С какво се занимаваш?

— Купувам, продавам. — Хейвлок донесе питиетата. Пред погледа му се разкри това, което искаше да види, макар да не очакваше да е толкова бързо. Жената беше свалила тънката си копринена пелерина и я беше окачила на облегалката на един от столовете. Сега разкопчаваше роклята, а извивката на бюста й беше предизвикателна и подканваща.

— Не си ме купил — каза тя, като пое чашата със свободната си ръка. — Дойдох, защото исках. Ефаристо 4 4 Наздраве (гр.). — Бел.прев. , Майкъл Хейвлок. Правилно ли произнасям името ти?

— Много приятно.

Тя докосна чашата му с нейната и когато се разнесе кристалният звън, пристъпи по-близо. Вдигна ръка и докосна с връхчетата на пръстите си устните му, погали го по лицето и накрая притегли главата му към своята. Те се целунаха, устните й се разтвориха, меката плът и влагата на устните й бяха възбуждащи. После тя притисна тяло в неговото и сложи лявата му ръка върху гърдите си под полуразкопчаната рокля. Изви се назад, дишайки дълбоко.