Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Ударникът работи и отвън не чака никой. „Аретуза Делфи“ е хотел за американци, наблюдаван е, и аз няма да бъда глупакът, който да извади на показ собствения си персонал. Мисля, разбираш това. Нали затова си отседнал точно тук.

— Какво се опитваш да докажеш?

Руснакът отново се усмихна и сви рамене.

— Не съм съвсем сигурен. Нещо, което бих доловил за миг в очите ти например. Когато някой дълго стои под прицела на неприятелско дуло и оръжието изведнъж се окаже в ръцете му, за кратък миг би искал да ликвидира заплахата, ако, разбира се, тя е достатъчно голяма. Това е в очите и никакъв контрол не може да го прикрие… ако омразата още я има.

— Видя ли нещо в моите очи?

— Абсолютна индиферентност. Отегчение, може би.

— Не съм сигурен дали си прав, но се възхищавам на смелостта ти. Ударникът наистина ли работи?

— Да.

— И няма капсули?

Руснакът поклати глава, а изражението на лицето му показваше, че се забавлява.

— Няма куршуми. По-точно, няма барут в гилзите — Ростов повдигна лявата си ръка и помагайки си с дясната, изтегли нагоре ръкава на палтото си. От вътрешната страна на китката му се виждаше дълга цев, отиваща нагоре към лакътя; спусъкът очевидно се активираше при сгъване на ръката.

— Снотворное 6 6 Приспивателно (рус.). — Бел.прев. — поясни той, докосвайки предпазливо обтегнатите жици. — Онова, което вие наричате „наркотични стрели“. Щеше да си спиш кротко по-голямата част от утрешния ден, а лекарят щеше да настоява, че е най-добре странната ти треска да бъде изучена в болницата. Щяхме да те изнесем от хотела, да те прехвърлим в Солун, а после през Дарданелите в Севастопол.

Руснакът разхлаби пристягащата каишка, смъкна я през китката и освободи оръжието.

Искрено озадачен, Хейвлок изучаващо изгледа човека на КГБ.

— Значи наистина бихте могли да ме изведете?

— Не може да се каже, преди да сме опитали. Бих могъл да пропусна при първия изстрел, а освен това ти си по-млад и по-силен — би могъл да нападнеш, да ми счупиш врата. Но при все това мисля, че шансът би бил на моя страна.

— Бих казал, изцяло. Защо тогава не се възползва?

— Защото ти си прав. Не си ни необходим. Рисковете са прекалено големи… не онези, за които говори, други. Просто трябваше да знам истината и сега съм убеден. Вече не служиш на твоето правителство.

— Какви рискове?

— Неизвестни за нас, но съществуващи. В този бизнес всичко, което не можеш да разбереш, е риск, но е излишно да обяснявам това точно на тебе.

— Кажи ми нещо друго. Току-що получих оправдателна присъда. Искам да знам защо.

— Много добре. — Съветският разузнавач се поколеба, приближи се без конкретна цел до вратата, извеждаща на миниатюрното балконче, открехна я, после я затвори обратно, обърна се към Хейвлок и започна: — Първо, трябва да призная, че не съм тук по заповед от площад „Дзержински“ или дори с тяхната благословия. Честно казано, застаряващите ми началници в КГБ мислят, че съм в Атина по друг въпрос. Твой проблем е дали ще повярваш на това.

— Дай ми информация, за да реша. Някой би следвало да знае. Такива като вас не си позволяват солови изпълнения.

— Знаят точно двама други. Близък сътрудник в Москва и един верен на каузата човек… агент, разбира се — във Вашингтон.

— Имаш предвид Ленгли?

Руснакът поклати глава и тихо каза:

— Белият дом.

— Впечатлен съм. Значи двама старши контрольори от КГБ и съветски агент, който се разхожда около Овалния кабинет, решават, че биха искали да говорят с мене, но не трябва да ме отвличат. Те са в състояние да ме откарат до Севастопол и от там до тиха стая в „Лубянка“, където всички възможни разговори, които бихме могли да проведем, ще са много по-продуктивни от тяхна гледна точка, но не желаят да го правят. Вместо това техен говорител — човек, когото познавам само по снимки и репутация — ми съобщава, че има рискове, свързани с моята особа, които той не може да дефинира, но които съществуват, и поради това ми е предоставена възможността да говоря или не за неща, за които нямам и най-смътна представа. Правилно ли разчитам ситуацията?

— Ти притежаваш славянската предразположеност да стигаш директно до същността на проблема.

— Не виждам никаква наследствена връзка. Това е просто здрав разум. Ти говореше, аз слушах; това беше, което ми каза, или по-точно, което възнамеряваше да кажеш. Обикновена логика.

Ростов се отдръпна от балконската врата; изглеждаше замислен.

— Опасявам се, че това е единственият фактор, който ми липсва. Логиката.