Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Сега вече говорим за нещо друго.

— Така е.

— Какво е то?

— Ти. Случаят Коста Брава.

Хейвлок замълча. Гняв пламна в очите му, но той се овладя.

— Продължавай.

— Онази жена. Тя е причината да се оттеглиш, нали?

— Разговорът се прекратява — отсече Хейвлок рязко. — Махай се оттук!

— Моля те. — Руснакът вдигна ръце в знак на примирие, а може би дори умолително. — Мисля, че трябва да ме изслушаш.

— Аз не мисля така. Нищо от онова, което би могъл да ми кажеш, не ме интересува ни най-малко. ВКР заслужава поздравления; свършиха много добра работа. Те спечелиха, тя спечели. След това тя загуби. Сега всичко е свършено и няма какво повече да се каже по въпроса.

— Има.

— Не и на мене.

— Онези от ВКР са маниаци — каза руснакът тихо, но с настойчив глас. — Не е необходимо да ти казвам това. Ние с тебе може да сме врагове и никой от нас няма да се преструва, че нещата стоят иначе, но признаваме съществуването на определени правила. Ние не сме кучета, които отделят слюнка в определена ситуация, а професионалисти. Налице е едно вкоренено уважение към другия, може би основаващо се на страха, макар последното да не е задължително. Съгласен ли си с мене, приятель ?

Погледите им се срещнаха, при което всеки се опитваше да проникне в душата на другия.

— Познавам те от досиетата, както и ти мене. Ти не си бил част от онази история.

— Дори безсмислената смърт си е смърт, ненужно похабяване на човешки живот. А ненужната и провокираща смърт е още повече. За нея извършителят може да заплати десетократно.

— Кажи това на ВКР. От тяхна гледна точка това е просто необходимост.

— Касапи! — отсече Ростов. — Та може ли някой да им каже каквото и да е? Те са наследници на кланиците на ОГПУ 7 7 Едно от имената на организацията за държавна сигурност в СССР. — Бел.прев. и на лудия убиец Ягода 8 8 Фармацевт по образование, поел ръководството над НКВД през 1934–1936 г. (след Ф. Дзержински и В. Менжински); поставил началото на серията чистки по искане на Сталин. — Бел.прев. . И са затънали до гуша в параноичните си фантазии от преди половин век, когато Ягода е избивал по-тихите и по-разумни хора, ненавиждайки ги за липсата на фанатизъм, което за него е било равно на предателство срещу революцията. Познаваш ли ВКР?

— Достатъчно, за да се държа настрана и да се надявам, че ще можете да ги задържите под контрол.

— Бих желал да ти отговоря утвърдително. Но ситуацията е същата, както ако група побеснели десни фракционери от вашите получат официален статут на отдел в ЦРУ.

— Ние разполагаме със средства за контрол и поддържане на равновесието… понякога. Ако подобен отдел се пръкне — и това не е изключено — непрекъснато ще го държат под лупа и открито критикуват. Фондовете, с които би разполагал, ще бъдат следени изкъсо, методите им ще бъдат анализирани и в крайна сметка подобна група ще бъде изхвърлена.

— Но и вие сте имали своите грешки: различните комитети за разследване на антиамериканска дейност, имали сте вашите маккартисти, планове от типа на Хъстън 9 9 Том Чарлс Хъстън — съветник на президента Никсън, оглавил през 1970 г. (след размириците в Кент) комитет, разработил доклад за заплахата към вътрешната безопасност на САЩ от страна на групите за протест и чуждестранните организации. — Бел.прев. , чистките в безотговорната преса. И вие сте унищожавали кариери и сте смазвали човешки животи. О, да, имали сте доста провали.

— Но винаги кратки. Не сме имали гулаг, не сме имали и програми за „превъзпитание“ по подобие на вашата „Лубянка“. А и безотговорната преса, за която споменаваш, е в състояние от време на време да става отговорна. Благодарение на нея арогантни типове на високи постове изхвърчат от местата си. А най-бесните в Кремъл са си все още по местата.

— Добре, и двете страни са допускали грешки. Но ние сме много по-млади, а на младостта е простено да греши.

— И най-вече — прекъсна го Майкъл — нямаме аналог, който да се сравни с операцията „Поменятчики“ на ВКР. Подобно нещо не би било толерирано, а още по-малко финансирано и от най-лошия Конгрес или администрация в историята ни.

— Още една параноична фантазия! — възкликна служителят на КГБ и добави осъдително: — Поменятчики! Дори самата дума е извращение и безсмислица! Една дискредитирана стратегия, която са се опитали да осъществят преди десетилетия! Не допускам искрено да мислиш, че още процъфтява.

— Може би по-малко, отколкото ВКР. И очевидно повече, отколкото вие… ако не лъжеш.