Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Доста тънка аргументация. Неговият сектор отговаря за всичко, което става из югозападния Средиземноморски регион. Тази територия включва и Коста Брава. Една спешна среща — а особено такава, която директно въвлича и „Баадер-Майнхоф“ — със сигурност може да бъде санкционирана само от него. — След кратка пауза Ростов тихо допълни: — При нормални обстоятелства.

— Тази аргументация не е ли също доста тънка? — попита Майкъл.

— Оставям си минимална възможност за грешка. Малко вероятна възможност.

— Това е възможността, която аз приемам! — отново извика Хейвлок, неочаквано смутен от собствения си изблик.

— Ти просто искаш да я приемеш. Може би трябва да го направиш.

— В повечето случаи ВКР приема заповедите си директно от стаите за стратегически разработки в Кремъл. Това не е тайна. Ето защо, ако не лъжеш, нещата са били решени на ниво по-високо от твоето.

— Със сигурност, а тази мисъл ме плаши повече, отколкото бих могъл да ти опиша. Но макар да съм принуден да призная професионалните ти постижения, приятель , все пак не мисля, че онези, които правят политиката в Кремъл, се интересуват от такива като тебе или мене. Те имат своите много по-значими, глобални проблеми. И което има отношение към проблема, не притежават опит в нашата сфера.

— Но могат да се занимават с „Баадер-Майнхоф“! И с ООП 10 10 Организацията за освобождение на Палестина, обвинявана за разработването и провеждането на множество терористични акции по света. — Бел.прев. , и с „Червените бригади“, и с още някоя и друга дузина „червени армии“, които вдигат във въздуха най-различни неща по целия свят. Това е политика!

— Само за маниаци.

— Точно за което говорим! Маниаци! — Майкъл замълча, осъзнал най-сетне един очевиден факт. — Ние бяхме разгадали кодовете, използвани от ВКР. Те бяха автентични — виждал съм прекалено много вариации, за да сбъркам в това. Аз установих контакта. Тя отговори . Аз изпратих последната радиограма до мъжете, които чакаха в лодка, намираща се в открито море. Те реагираха! Обясни ми това!

— Не мога.

— Тогава се махай оттук!

Офицерът от КГБ погледна часовника си.

— Трябва да го направя на всяка цена. Времето изтече.

— Така е.

— Ние сме в патова ситуация — каза руснакът.

— Аз не съм.

— Да, не мисля, че си и това усложнява рисковете около тебе. Ти знаеш онова, което знаеш; аз знам онова, което аз знам. Ситуацията е безизходна, независимо дали това ти харесва или не.

— Не забравяй, че времето ти изтече.

— Не забравям. Не бих искал да ме застрелят в кръстосан огън. Тръгвам сега. — Ростов отиде до вратата и сложи ръка върху дръжката. — Преди няколко минути ти каза, че клопката била твърде прозрачна и миризмата прекалено гадна. Предай това във Вашингтон, приятель . И ние няма да се хванем на нея.

— Махай се!

Вратата се затвори и Хейвлок за миг не помръдна; съзнанието му беше запечатало очите на руснака. В тях имаше твърде много истина. С годините Майкъл се бе научил да разпознава истината, особено във враговете си. Ростов не лъжеше, той казваше истината, такава, каквато мислеше, че е. А това означаваше, че този стратег на КГБ е манипулиран от собствените си хора в Москва. Пьотър Ростов беше кукла — един притежаващ определено влияние разузнавач, изпратен по задача с информация, която смята, че началниците му не притежават, за да осъществи контакт с врага и да вербува американски агент за Съветите. Колкото е по-високопоставен служителят, толкова по-правдоподобен изглежда разказът му, разбира се, докато казва истината, такава, каквато той я вижда, истина, която е била възприета като такава от врага.

Майкъл отиде до нощната масичка, където преди половин час остави чашата си с уиски. Взе я, изпи питието и свали погледа си към леглото. Усмихна се на себе си, мислейки си как нещата се бяха извъртели от посоката, в която се развиваха преди трийсет минути. Проститутката изигра ролята си, но по начина, който той би могъл да очаква. Привлекателната куртизанка от партитата на богатите се беше оказала капан. Кога щяха да спрат капаните? Амстердам. Париж. Атина.

Може би нямаше да спрат, докато не спре той. Може би, докато пътува, потенциалните ловци ще го съпровождат, ще го наблюдават, ще се опитват да го притиснат в ъгъла, ще очакват да извърши онези престъпления, които въображението им ги караше да се надяват, че ще извърши. Самото му пътуване подплатяваше подозренията им. Защото никой не броди безцелно, след като цял живот е пътувал по заповед. И щом продължаваше, значи изпълнява други, различни заповеди, иначе щеше да мирува. Някъде.