Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Имаше още нещо, което не се хареса на Майкъл, и това беше бройката. Екип от трима, като само двама от тях активни, с оръжие, бе крайно недостатъчен, изхождайки от важността на операцията и миналото на агента, обявен за основна цел. Майкъл започна да оглежда всяко лице в стаята, като наблюдаваше очите и следеше дали те не поглеждат към странната двойка, седнала в центъра на помещението. След очите вниманието му се насочваше върху дрехите, особено на онези няколко души, седнали под ъгъл към него. Обувки, панталони, колани, когато можеше да ги огледа; ризи, якета, сака, шапки и всякакви украшения, които се виждаха. Продължаваше да се опитва да зърне още един хронометър или модно яке, или меки кожени обувки. Но дори да бяха някъде там, той не успя да ги види. С изключение на двамата край централната маса, останалите пиячи в бара бяха най-обикновени хора от планините — фермери, гидове, съдържатели на магазини, — очевидно французи, дошли от другата страна на границата, и, разбира се, граничният патрул.

— Ehi! Che avete 75 75 Ей, какво става? (ит.). — Бел.прев. ? — Заплашителният въпрос го стресна. Сержантът от камиона стоеше с ръка на кобура в полумрака на пътеката, водеща към парадния вход.

— Mia sposa — каза бързо Хейвлок; гласът му беше тих и настойчив, с необходимата доза уважение. — Noi siamo molto disturbati, Signor Maggiore. Io vado ad aiutare una ragazza francese. La mia sposa mi seguira 76 76 Жена ми. Ние сме много притеснени, г-н майор. Отивам да помогна на едно френско момиче. Жена ми ще ме последва, (ит.). — Бел.прев. !

Войникът се захили и свали ръката си от кобура. След това се скара на Хейвлок на войнишки жаргон:

— Значи мъжете от Монеси все още прескачат границата за някое френско дупе, а? Ако жена ти не е там вътре, значи си е в твоята спалня и сега някой французин я помпа. Помислял ли си за това?

— Такъв е животът, майоре — отвърна Майкъл сервилно и сви рамене, молейки се на Бога този гръмогласен дръвник по-скоро да влезе вътре и да го остави на мира.

— Ти не си от Монеси — каза изведнъж сержантът, обезпокоен. — Не говориш като хората от там.

— Швейцарската граница, майоре. Аз съм от Лугано. Преселих се тука преди две години.

Войникът замълча за момент, присвил очи. Останал в сянката, Хейвлок бавно премести ръката си към кръста, където беше неудобно пъхнат под колана тежкият магнум със заглушителя. Не можеше да допусне пукота на изстрели, ако се стигнеше дотам.

Накрая сержантът вдигна ръце и поклати глава с отвращение.

— Швейцарец! Италиански швейцарец, но повече швейцарец, отколкото италианец! Всички сте такива. Потайни копелета! Кълна се, че не бих служил в батальон северно от Милано. По-скоро ще се махна от армията! Хайде, продължавай да дебнеш, швейцарецо! — Той се обърна и влезе в мотела.

Вътре се отвори другата врата на мъжката тоалетна. Един човек излезе от там и Майкъл не само разбра, че е открил третия въоръжен от римската група, но и че трябва да има и четвърти. Този мъж беше част от екип, състоящ се от двама експерти по експлозивите, които винаги работеха заедно — ветерани наемници, прекарали няколко години в Африка, взривявайки всичко, като се започне от летища и язовири и се свърши с луксозни вили, които се бяха внезапно оказвали заети от неспособни деспоти, присвоили си царски привилегии. ЦРУ беше открило този тандем в Ангола, където той работеше за другата страна, но американският долар тогава беше в добро здраве и достатъчно убедителен. Двамата експерти се озоваха в една папка с черна рамка, дълбоко скрита в архивите на служби, занимаващи се с тайни операции.

Присъствието на тези хора при моста на Кол де Мулине даде на Хейвлок ключ за липсващата му информация: очакваше се кола — една или повече. Всеки от двамата можеше да поспре за десетина секунди до някой автомобил и десет секунди по-късно същият щеше да избухне, убивайки всеки, озовал се в непосредствена близост. Тези хора очакваха Джена Карас да мине през границата с кола и няколко минути по-късно тя щеше да е мъртва — едно успешно, анонимно ликвидиране.

Самолетната писта. Рим беше научил за самолетната писта от онзи тип в Чивитавекия. Някъде по пътя след Кол де Мулине колата, в която Джена пътуваше, щеше да бъде вдигната във въздуха.

Майкъл се сниши до земята зад бора. Той можеше да види през прозореца, че експертите по експлозиви тръгват към изхода; мъжът погледна часовника си, както русият убиец само преди минути. Нещата се развиваха по някакъв график, но какъв беше той?