Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Налагаше се изводът, че Рим знае . Посолството е съумяло да издири посредника от Чивитавекия и Рим е изпратил екзекутора… за анонимно убийство. Нещо или някой бе убедил лъжците във Вашингтон, че бившият таен агент е заплаха, докато е жив, и те явно са огласили, че го обявяват за „неспасяем“, т.е. че незабавното му ликвидиране е задача от първостепенен приоритет. Анонимно, разбира се.

Лъжците не можеха да му позволят да се свърже с Джена Карас, защото тя беше част от тяхната лъжа, а разиграната на испанския бряг сцена на мнимата й смърт — иманентна съставка от тази лъжа. И все пак Джена сега се опитваше да се скрие; по някакъв начин бе успяла да избяга след Коста Брава. Дали и тя не е включена в списъка на подлежащите на ликвидиране? Изглеждаше неизбежно — на стръвта не можеше да се позволи дълъг живот и следователно русият убиец не бе единственият при моста в Кол де Мулине. При моста или близо до него.

Четиримата войници и новакът се упътиха към задния вход на мотела. Вратата под прожектора се отвори и един як мъж се провикна високо:

— Ако вие, прасета, сте похарчили всичките си пари в Монеси, разкарайте се, по дяволите, оттук!

— А, Джани, тогава ще трябва да затворим заведението ти, защото предлагаш френските момичета на по-високи цени от нашите!

— Вие си плащате!

— Ричи — поясни един от войниците, — това е Джани крадецът. Той е собственикът на тази кочина. Внимавай какво ядеш.

— Искам да използвам тоалетната — каза новакът. Току-що бе погледнал часовника си — нещо странно за момента.

— Че кой не иска? — извика друг войник, докато петимата влизаха.

Щом вратата се затвори, Хейвлок се втурна през пътя към първия прозорец. През него се виждаше трапезарията. На масите, покрити с червени покривки, бяха подредени евтини прибори и чаши за гостите, но или още беше рано за ядене, или гости изобщо нямаше. В дъното, под широкия извит свод на друга врата, се виждаше по-голямата стая на бара. От мястото си виждаше десетина души, почти всички мъже, които седяха край малки кръгли маси. Двете жени, които можа да съзре, бяха около шейсетте — едната дебела, другата почти мършава; те седяха на съседни маси в компанията на мустакати мъже. И двете пиеха бира и говореха оживено. Това беше „време за чай“ в Лигурийските Алпи. Усещайки някаква болка в гърдите, Хейвлок се питаше дали в стаята няма и други жени, дали някъде там, в някой ъгъл, който не виждаше, не седи свита и Джена. Трябваше да намери място, откъдето да наблюдава вратата — може би откъм кухнята, през която в бара щяха да влязат петимата войници. През следващите няколко минути щеше да разбере онова, което трябваше да узнае: кого сред клиентелата на бара ще разпознае русият убиец, макар и само с поглед, само с леко помръдване на устните или с почти незабележимо кимване.

Майкъл се сниши и изтича до втория прозорец, който гледаше към обиколния път, но оттам виждаше още по-малко. Претича и до третия, спря, за да оцени онова, което виждаше, и отхвърли и този вариант, после заобиколи сградата и надникна през първия от прозорците на фасадата. Оттук вече се виждаше врата с надпис CUCINA 73 73 Кухня (ит.). — Бел.прев. ; той предполагаше, че тъкмо през нея всеки момент ще влязат войниците, но за съжаление не можеше да наблюдава всички маси. Оставаха още два прозореца, които гледаха към каменната пътека, водеща към парадния вход. Вторият беше твърде близо до вратата и нямаше никаква възможност да се скрие, ако стане нужда, но той пое дъх и привеждайки се, бързо притича до него, след което се изправи в сянката на огромен бор. Предпазливо погледна покрай рамката на прозореца и онова, което видя, го накара да изпусне с облекчение задържания в гърдите му въздух. Джена Карас не бе вътре. През прозореца се виждаше не само вратата на кухнята, но и всяка маса, всяко лице на гостите вътре. Джена не беше между тях. И тогава погледът му се спря на далечната стена: там имаше друга врата, по-тясна, с два надписа на нея: Uomini и Hommes 74 74 Мъже (итал., фр.). — Бел.прев. — мъжката тоалетна.

Вратата с надписа CUCINA се разтвори и петимата войници нахлуха през нея. Джани крадецът държеше ръка на рамото на русия мъж, чието име не беше Ричи. Хейвлок погледна внимателно убиеца и се вгледа в очите. Собственикът на мотела направи жест с ръка наляво и убиецът се упъти през стаята към мъжката тоалетна. Очите. Наблюдавай очите!

Моментът настъпи! Това беше леко потрепване на клепач, но той го забеляза. Хейвлок проследи погледа на русия мъж и намери потвърждение на подозренията си. Край една централна маса седяха двама мъже: единият беше свел очи към питието си, докато говореше, а другият вече беше преместил крака, за да извърне глава от посоката, в която се движеше убиецът. Още двама от групата, но само единият беше активен. Другият бе само наблюдател. Човекът, който премести краката си, имаше задачата да регистрира ликвидирането, без да се намесва, при каквито и да е обстоятелства. Беше американец — грешките му просто бяха очебийни. Облечен беше в скъпо швейцарско яке, неподходящо за това място и за този сезон, обувките му бяха от мека черна кожа, а на китката му блестеше цифров хронометър. Всичко толкова контрастираше със скромните дрехи на спътника му, толкова личеше неспособността да се устои на тлъстия чек, платен отвъд океана. Толкова американско. Наблюдател, който трябваше да представи отчет, предназначен за не повече от шест души.