Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

А колко много имаха нужда от почтеност сега… Така ли беше? — Стърн замръзна с ръка на дръжката на вратата. Единственият морал, приемлив тук, е прагматичният морал… Имаше почтеност в тази мисъл от гледна точка на хилядите потенциални жертви на оперативното поле.

Както и да е, сега нещата бяха в чужди ръце, мислеше Стърн, отваряйки вратата. Решението, което ще бъде взето и предадено посредством кода „Двусмисленост“, сега оставаше на съвестта на Пиърс. Умният, тих, всеразбиращ Артър Пиърс — най-близкият до Матиас след Михаил Хавличек, разбира се — ще обмисли проблема от всички страни и след това ще събере останалите. Ако се стигне до решение, то трябва да бъде колективно решение на комитет. Сега „Двусмисленост“ ставаха те!

— Мистър Стърн? — обърна се към него секретарката на приемната, когато той мина покрай нея, запътил се към асансьора.

— Да?

— Има бележка за вас, сър.

В бележката пишеше: „Даниел, ще остана в офиса още малко. Ако имаш желание, ела да пийнем. Ще те откарам до дома, страхливецо.“

Доусън не беше подписал бележката, но това не беше необходимо. Обикновено резервираният и крайно предпазлив юрист усещаше кога се налага да се поговори спокойно и това бе неговата не толкова известна, топла страна на характера. Двамата хладни и аналитични мъже от време на време се нуждаеха от утехата, която намираха в редките закачки помежду си. Насмешливото предложение да го откарат до дома му бе намек за отвращението, което Стърн изпитваше към трафика във Вашингтон. Той използваше таксита навсякъде, като дразнеше с това личната си охрана. Е, независимо кой екип е на смяна в момента, хората можеха да си починат и дойдат по-късно, за да го откарат до дома му във Вирджиния; а дотогава охраната, прикрепена към Доусън, можеше да ги поеме и двамата.

Огилви се оказа прав — цялата тази работа е един глупав махмурлук от дните на Енгълтън в Ленгли. Стърн погледна часовника си; бе седем и двайсет, но той беше сигурен, че адвокатът все още е в кабинета си, очаквайки спокойния разговор.

Разговорът им продължи повече от час, преди да слязат до колата на Доусън; анализираха отново и отново събитията от Коста Брава, осъзнавайки, че няма обяснение, няма отговор, който да им е по силите. Обадиха се на съпругите си, които са свикнали с безкрайните часове, прекарвани от тях в Департамента, и твърдяха, че разбират мъжете си. Лъжеха, естествено, и двамата съпрузи разбираха това добре: тайните сфери, в които правителствата действат, поставят съпружеските връзки на сериозно изпитание. Слава Богу, този половинчат живот един ден щеше да свърши. Отвъд Потомак съществуваше един много по-здравословен свят, който те двамата познаваха отдавна и добре.

— Пиърс ще се обади на Матиас, който няма да се съгласи, нали знаеш? — каза Доусън, завивайки от претоварената магистрала в едно отклонение, което напомняше за провинциална Вирджиния. Те минаха покрай светещи предупредителни знаци с надпис „Пътят е в ремонт“. — Той ще поиска преразглеждане.

— Разговорът ми с Пиърс беше на четири очи — поясни Стърн и разсеяно погледна в огледалото за обратно виждане от неговата страна, знаейки, че само след секунди ще види светлините на колата на охраната. Бодигардовете винаги бяха наблизо. — Представих му нещата балансирано, но твърдо: всяко от решенията има своите достойнства, но и двете имат и своите недостатъци. След като докладва пред комитета си, те могат да решат да заобиколят Матиас поради фактора време. Подчертах и това. След по-малко от три часа хората ни ще бъдат в Кол де Мулине, предполагам Хейвлок също. Тези хора трябва да знаят как да процедират.

— Каквото и да решат, първо ще се опитат да го хванат жив.

— Това, разбира се, е приоритет и никой не иска другото — Стърн погледна в тъмнината към адвоката. — Но аз не се заблуждавам — ти беше прав преди. Ако им съобщят, че е „неспасяем“ — с него е свършено. Тази фраза е лиценз да убиеш някого, който ще те убие пръв, ако може.

— Не е задължително, опасявам се, че може би реагирах прекалено болезнено. Ти да не мислиш, че Хейвлок ще им остави място за избор? Той оцеля след Палатин и ще използва всеки трик от неговия доста дебел учебник. Никой няма да се доближи достатъчно, за да го хване жив. По-иначе стои въпросът да бъде хванат в мерника на снайперист. Това може да бъде направено и без съмнение ще стане точно така.

— Не съм сигурен, че мога да се съглася.

— Е, това е по-добре, отколкото да не можеш да ме подкрепиш.