Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Как би постъпил един здравомислещ човек?

— Може би ще се свърже с тези, които заплашва с разкриването на информацията. След това ще установи контакт с квалифицирана трета страна — издатели или хора, които легитимно оглавяват организации, противопоставящи се на работата, която ни се налага да вършим тук. Такъв би бил подходът на един разумен човек, неговата атака, крайната заплаха, която е склонен да осъществи.

— Няма доказателства, че Хейвлок е направил нещо от изброеното.

— Изминали са само три дни след Палатин и той просто не е разполагал с време за това. Тези неща не стават бързо.

— Което прави по-правдоподобна теорията за кибрита. И накланя везните към това, че е нормален.

— Мисля, че е така, и ще поема риска. Понеже аз бях онзи, който му сложи етикета на луд — основавайки се на данните, които имахме — сега се питам дали този етикет не трябва да се свали.

— И ако го свалим, ще трябва да се съобразяваме с възможността да сме взети на прицел от душевно здрав човек. Както ти каза, той ще бъде безпощаден и много по-опасен от един шизофреник.

— Така е — съгласи се психиатърът. — Твърденията на душевно неуравновесения човек могат да се отхвърлят, с изнудвачите имаме начин да се справим… и важно е да осъзнаем, че след провеждането на операцията на Коста Брава не са се обаждали шантажисти. Но законно проявеният интерес, колкото и неразумен да е, може да нанесе невероятни поражения.

— Които ще се изчисляват с унищожени мрежи, загубени източници на информация, години работа… — Директорът отново взе слушалката и протегна ръка към превключвателя — И с живота на доста хора.

— Но все пак, ако е нормален — остро се намеси Доусън, отново нарушавайки тишината — ако момичето е живо, това поставя един много по-дълбок проблем, нали? Нейната вина, нейната смърт — тези неща стават съмнителни. И цялата тази неопровержима информация, която е била филтрирана през онези високопоставени сита, изведнъж започва да прилича на една мащабна измама, идваща от място, където за измама въобще не бива да се говори. Това са отговорите, които Хейвлок търси.

— Ние знаем въпросите — отговори Стърн тихо, като все още държеше телефонния превключвател — но не можем да му дадем отговорите. Можем само да го спрем, за да не ни нанесе непоправими поражения. — Директорът на Кон Оп замълча, вперил поглед в телефона. — Когато всеки от нас прие да влезе в тази стая, ние ясно разбирахме как стоят нещата. Единственият морал, приемлив тук, е прагматичният морал; никаква друга философия, освен утилитаризма: максимално зачитане интересите на мнозинството… за сметка на малцинството, на индивида.

— Ако ти, Даниел, го обявиш за „неспасяем“ — продължи адвокатът тихо, но подчертавайки думите си, — аз няма да мога да те подкрепя. И съвсем не от етична гледна точка, а от чисто практическа.

Стърн вдигна поглед.

— И каква е тя?

— Имаме нужда от него, за да излезем на втория, по-дълбок проблем. Ако той е нормален, би трябвало да има подход, който не сме опитвали, нещо, в което той да се вслуша. Както ти каза, ние действахме, изхождайки от предположението, че той е неуравновесен; това беше единственото разумно предположение, което можехме да направим. Ако все пак не е, може да пожелае да чуе истината.

— Каква истина?

— Това, че ние не знаем. Добре, нека приемем, че наистина е видял Карас, че тя е жива. Защо тогава не му кажем, че отговорите ни интересуват също толкова силно, колкото и него самия? Дори повече.

— Ако приемем, че можем да се свържем с него, той може да не пожелае да ни изслуша и да продължи да настоява да му кажем онова, което не ни е известно, считайки всичко останало за трик, с който се опитваме да го заловим. Или да го ликвидираме. Ние разполагаме с архива за Коста Брава и в папките има имената на всички замесени по един или друг начин. Как би могъл да ни помогне той? От друга страна, ние сме наясно какви поражения може да нанесе, каква паника може да посее, колко човешки живота може да погуби.

— Жертвата се превръща в злодей — каза Милър уморено.

— Ние разглеждаме случаите по реда на възникването им и според техния приоритет — поясни Стърн — и по мое мнение в момента има две различни кризисни ситуации, които имат отношение една към друга, но вече отделни. Ще се занимаваме с първата. Какво повече бихме могли да направим?

— Можем да си признаем, че не знаем! — настоя Доусън.

— Ще бъдат положени всички усилия да се изпълни първоначалната заповед: да бъде заловен жив. Но съответните хора трябва да имат на разположение и опцията.