Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Но Пол се съмнява, че тя изобщо се е състояла — каза Стърн, поглеждайки в упор Милър.

— Фантазия и реалност — намеси се психиатърът. — Ако цялата информация, която сме събрали, е точна, той скача между едното и другото, без да ги различава. Подчертавам, ако данните ни са точни. Не е невъзможно да има прояви на некомпетентност в определена степен, а защо не и на известна корупция в Амстердам. Но както съм склонен да допусна едното, така и ми се струва крайно невероятно съветски агент да си пробие път до президента.

— Проблемът е, че ние можем да направим и всъщност правим грешки тук — започна да разсъждава Стърн — както и в Пентагона, а и Бог знае, защо не и в Ленгли. Но в кабинета на президента шансовете за такива грешки са минимални. Не казвам, че не може да се случи или че не се е случвало, но всяка година, всеки месец, дори всяка седмица от живота на всеки, който има достъп до Овалния кабинет, са били разглеждани под микроскоп и това се отнася дори до приятелите на президента. По-младите сътрудници се проучват, сякаш са потомци на Сталин и това е стандартната процедура от 1947 година насам. — Директорът отново замълча, но личеше, че не е свършил. Погледът му се отклони към купчината бележки пред лекаря. Той продължи бавно, размишлявайки на глас: — Хейвлок знае кои бутони да натисне, с кои хора да се свърже, кои шифри да използва, а дори някои от старите шифри могат да впечатлят. Той ще създаде паника, защото придава на информацията си автентичност… Докъде може да стигне такъв човек, Пол?

— Тук няма абсолютни величини, Даниел — поклати глава психиатърът. — Каквото и да ти кажа, то малко ще се различава от обикновено гадаене.

— Не обикновено, а на експерт — прекъсна го адвокатът.

— А на тебе би ли ти допаднало да си съдия по дело, което ти е донесено, без да е проведено следствие по него? — попита Милър.

— Е, ти все пак разполагаш с нещо: заплахата да се депозират разкриващи факти, статистика, показания на очевидец и подробно досие. Достатъчно е за обща оценка.

— Аналогията е неудачна. Съжалявам, че аз започнах.

— Ако не го открием, докъде би стигнал той? — настоя директорът на Кон Оп. — С колко време разполагаме преди онова, което прави, да започне да се измерва със загубен човешки живот?

— Той вече започна — подсказа Доусън.

— Не, това е било в ситуация извън неговия контрол — възрази Милър. — Реакцията му е била в отговор на явно посегателство върху собствения му живот. Има съществена разлика.

— Разтълкувай тази разлика, Пол.

— Добре, ще го направя според вижданията си — започна психиатърът, като подреди бележките пред себе си и сложи очилата си. — И нека използвам любимата фраза на Огилви — не твърдя, че ще ви чета от Светото писание. Има обаче няколко неща, които хвърлят някаква светлина и честно ще ви кажа, те ме безпокоят. Ключът за всичко, разбира се, е в онова, което Хейвлок и Огилви са си казали, но понеже не знаем какво точно е то, ще се придържаме към направеното от Бейлър подробно описание на сцената, към направените в нея движения и общото впечатление от всичко. Четох отчета отново и отново, и до последната фаза — сцената с насилие — ми направи впечатление онова, което не очаквах да намеря: пълната липса на враждебност.

— Не знам какво означава това като бихейвиористичен термин — каза Стърн — но се надявам, че нямаш предвид липсата на спор; те са спорили. Бейлър уточнява това достатъчно ясно.

— Разбира се, че са спорили; това си е било конфронтация. Имало е дълго обвинение от страна на Хейвлок, който очевидно е повторил заплахите си, но после са спрели да викат, което е естествено. Стигнали са до някакво споразумение. Не е било друго в светлината на онова, което се случва впоследствие.

— В светлината на кое? — озадачено попита Стърн. — Онова, което е станало после, е ходът на Огилви — дифениламинът, експлозията на капсулата…

— Съжалявам, но грешиш, Даниел. Има един много особен момент преди това. Помни, че откакто се появява Хейвлок, докато нанася удар с крак на седналия на пейката Огилви, за да предотврати щракването на капана, изобщо не е имало никакви прояви на насилие, никаква демонстрация на оръжие. Просто са разговаряли. И тогава идват цигарите, кибритът. Всичко следва в логична последователност.

— Какво искаш да кажеш?

— Постави се на мястото на Хейвлок. Чувстваш се жертва, гневът, който изпитваш, те изгаря като треска и изведнъж човекът, когото смяташ за свой враг, ти иска огънче за цигарата си. Как ще постъпиш?