Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Но това е само една кибритена клечка!

— Прав си, това наистина е само една кибритена клечка. Но помни, че главата ти пулсира от някакво тревожно чувство и че си доста озлобен. Човекът пред тебе олицетворява предателството в най-лошия смисъл на тази дума, в най-личния смисъл, в онзи смисъл, който ни засяга най-дълбоко. Така горе-долу усеща нещата един параноичен шизофреник в такива моменти пред определени хора. И ето че един такъв човек, твоят враг — макар и обещал да ти каже всичко, което искаш да чуеш, ти иска огънче. Как ще реагираш?

— Ще му дам, дявол да го вземе!

— Но как ?

— Ами, ще… — директорът внезапно замълча и впи поглед в Милър. След това бързо довърши отговора си: — Ще му хвърля кибрита!

— Или ще му кажеш да си гледа работата или просто да продължава да говори. Но мисля, че няма да извадиш кибрит от джоба си, да отидеш до него и да му го подадеш, сякаш това е само една незначителна пауза в спора, а не прекъсване в един зареден с високо емоционално напрежение момент на дълбоко лично чувство на безпокойство. Не, наистина мисля, че няма да постъпиш така. Мисля, че който и да е от нас не би постъпил по този начин.

— Ние не знаем какво му е казал Огилви — възрази Стърн. — Може би е…

— Това почти няма значение, не разбра ли вече? — прекъсна го психиатърът. — Важна е общата схема. Проклетата схема!

— Извлечена от кибрита ?

— Да, защото е симптоматична. По време на цялата конфронтация, с изключение на един-единствен изблик, се забелязва многозначителна липса на агресивност от страна на Хейвлок. Ако Бейлър е така прецизен в описанието си, както ти твърдиш — и аз предполагам, че е така, защото при тези обстоятелства той би бил изкушен да преувеличи всякакви заплашителни движения или жестове — Хейвлок демонстрира необикновен самоконтрол… едно напълно рационално поведение.

— И какво ти говори всичко това? — запита Доусън, нарушавайки тишината, като наблюдаваше Милър внимателно.

— Не съм сигурен — отвърна лекарят, поглеждайки към адвоката. — Но знам, че това не съответства на портрета на човек, с какъвто се опитвахме да се убедим, че имаме работа. Ще обърна известната фраза, за да кажа, че у него е налице твърде много разум и недостатъчно лудост.

— Дори отчитайки скоковете му извън реалността? — продължи Доусън.

— Това няма отношение към другото. Неговата реалност е продукт на целия му житейски опит, на всекидневния му живот. Не обаче и неговите убеждения — те се базират основно на емоциите му. И при условията, в които се е провела срещата, те би следвало да изплуват по-ясно на повърхността, да го принуждават да слуша по-малко, да го тласкат към по-агресивно поведение… А той се оказва в състояние да изслушва прекалено дълго!

— Ти си даваш сметка какво всъщност ни казваш, нали, Пол? — осведоми се адвокатът.

— Давам си сметка, какво намеквам, основавайки това на данни, които, всички се съгласихме, са напълно прецизни… още от самото начало.

— Че човекът от Палатин отпреди три дни не пасва на портрета, който му бяхме създали? — подсказа Доусън.

— Би могъл да не пасва. Повтарям, тук няма абсолютни величини, само „догадки на експерта“. Не ни е известно какво са си казали, но има прекалено много рационалност в онова, което ни беше описано, за да се впише в картината. Или в портрета.

— Който беше построен въз основа на информация, която приехме за безусловно вярна — завърши адвокатът. — С твоите думи „още от самото начало“. Включително Коста Брава.

— Абсурд! — каза директорът на Кон Оп. — Онази информация беше филтрирана през десетина сита, след което прекарана през още двайсет. Жената на име Карас е от КГБ; тя е била убита в Коста Брава.

— Наистина приехме това — съгласи се психиатърът. — И Бог ми е свидетел колко силно се надявам тази информация да е точната, а моите догадки да са безполезни, защото са основани на сцена, която ни е описана неточно. Но ако нещата не стоят така, ако има и минимална възможност да се занимаваме не с психопат, а с човек, който ни казва истината, понеже това е истината, в такъв случай сме изправени пред нещо, за което даже не искам да си помисля.

Тримата мъже замълчаха, като всеки се опитваше да обхване чудовищните заключения. Накрая Доусън не издържа:

— Трябва да помислим за тази възможност.

— Ужасно е даже да се допусне — каза Стърн. — Имаме на разположение потвърждението на Маккензи и това си е потвърждение. Скъсаните дрехи, парчета от блузката, пола — неща, които са й принадлежали, това е установено. И кръвта. Група А отрицателна. Нейната група.