Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— И Стивън Маккензи, който умира три седмици по-късно — прекъсна ги Милър. — Разследвахме случая, но без особен резултат.

— Е, хайде, Пол — възрази Стърн. — Онзи лекар в Мериленд е един от най-уважаваните по източното крайбрежие. Как му беше името?… Рендолф. Матю Рендолф. „Джон Хопкинс“, клиниката „Майо“, член на лекарския съвет на Масачузетската централна болница, както и на този в Маунт Синай — Ню Йорк, а на всичко отгоре със собствен медицински център. Беше подробно разпитан.

— Бих искал пак да поговоря с него — каза лекарят.

— Освен това искам да ти напомня — продължи да настоява директорът на Кон Оп — че Маккензи имаше може би най-чистото досие на човек, който някога е излизал от Централното разузнавателно управление. Това, за което намекваш, е немислимо.

— Същото се отнасяло и за троянския кон — каза адвокатът. — И тогава някой го измислил. — Той се обърна към Милър, който беше свалил очилата си: — Догадките на експерт, Пол. Нека стигнем до края; винаги можем да забравим какво сме си казали… Нека допуснем, че има нещо във всичко това. Какво мислиш, че ще направи той сега?

— Ще ви кажа какво няма да направи… ако има нещо във всичко това. Няма да се предаде и не можем да го разиграваме с клопки, защото той разбира — рационално — че или сме част от онова, което се е случило, или сме в неведение, или то е извън контрола ни. Тъй като вече е станал обект на нападение, той ще мобилизира всичките си ресурси за защита, които е научил за шестнайсет години конспирация. И отсега нататък ще бъде безжалостен, защото беше предаден. От хора, които не е видял, действащи от места, където не би трябвало да се намират. — Психиатърът погледна Стърн: — Това е твоят отговор, Даниел, ако наистина нещо не е наред. Може да е странно, но сега той се е върнал в детските си години — картечниците, Лидице, предателствата. Сега отново тича из улиците, питайки се кой от тълпата около него ще стане негов палач.

Изненадващ мелодичен звън откъм телефона на малката масичка до Стърн ги стресна. Директорът се пресегна и взе слушалката, без да откъсва погледа си от Милър.

— Да?

Последва половин минута тишина, нарушавана само от тихите потвърждения на Стърн, че слуша, вперил поглед към купа бележки пред психиатъра, поглъщайки информацията, която му съобщаваха. — Почакайте така — каза той накрая, щракна един превключвател на паното и вдигна поглед към двамата стратези: — От Рим. Открили са някакъв тип в Чивитавекия, разполагат с името на кораб. Може да има отношение към момичето. А може и да е мистификация на руснаците, това е напълно възможно. Такава е теорията на Бейлър и той продължава да се придържа към нея… Остава първоначалното разпореждане. Да се залови Хейвлок, но без опцията за ликвидиране — да не се разглежда като „неспасяем“… Сега трябва да ви задам един въпрос — основно отправен към тебе, Пол, и знам, че не мога да искам абсолютни отговори.

— Това, което казваш, е единственото абсолютно вярно.

— Досега действахме въз основа на предположението, че се занимаваме с разбалансиран човек, чиято параноя може да го принуди да депозира документи или изявления, разкриващи пред трета страна неприятни подробности по проведени тайни операции, които трябва да бъдат публикувани след получаване на съответни инструкции. Така ли е?

— Най-общо казано, да. Това е онзи тип манипулации, към които би прибягнало едно шизофренично съзнание, защото ще получи удовлетворение както от отмъщението, така и от самата заплаха. Имай предвид, че въпросната „трета страна“ без съмнение ще дойде от средите на съмнителни елементи; хората с достойнство ще се отвърнат от такова лице — и дълбоко в себе си той съзнава това. Това е една импулсивна игра по неволя. Той знае, че всъщност не може да спечели, а само да търси отмъщение и в това е опасността.

— Би ли започнал един разумен човек подобна игра?

Психиатърът замълча, играейки си с очилата.

— Не по този начин.

— Какво имаш предвид?

— А ти би ли я започнал?

— Моля те, Пол!

— Не, не, говоря сериозно. Тебе би те вълнувала повече самата заплаха, отколкото отмъщението. Ти желаеш нещо; е, отмъщението не се изключва, но то в никакъв случай не е основната ти грижа за момента. Сега ти искаш отговори. Заплахите ще ти помогнат да ги получиш, но ако рискуваш чрез разкриване на поверителна информация пред брокери със съмнителна репутация, това може да направи невъзможно постигането на основната ти цел.