Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Никакви различия с оригиналния доклад? — осведоми се адвокатът.

— Нищо съществено, докладът поначало беше подробен. Капсулата е била скрита между цигарите на Огилви и е съдържала средно концентрирана газова смес на базата на дифениламин, изхвърлена под налягане с помощта на балон, пълен с въглероден двуокис.

— Значи това е имал предвид Ред, когато ни каза, че ще доведе Хейвлок, ако се доближи до него на една ръка разстояние? — прекъсна го тихо Милър.

— И почти успя — допълни Стърн, влизайки в стаята. На малка масичка до стола му имаше червен телефон; той щракна някакъв превключвател на апарата и седна. — Като слушах Бейлър да разказва, имах чувството, че присъствам на случилото се. Не е като да четеш сухия му отчет — каза директорът на „Консулски операции“ и млъкна. Двамата стратези чакаха. След малко Стърн тихо продължи: — Той е спокоен, почти безстрастен, но като погледнеш лицето му, разбираш колко дълбоко преживява нещата. И колко отговорен се чувства за всичко.

Доусън се наклони напред.

— Попита ли го как е разбрал Хейвлок? Не се споменава за това в отчета.

— В отчета няма нищо, защото той не знае. До последната секунда Хейвлок, изглежда, не е заподозрял каквото и да било. Точно както е описано — докато говорели, Огилви извадил пакет цигари и очевидно поискал огънче. Хейвлок бръкнал в джоба си за кибрит, подал го на Ред и тогава станало всичко. Неочаквано той ритнал Огилви, сваляйки го от пейката, и в този момент капсулата експлодирала. Когато облакът се разсеял, Ред лежал на тревата, а Хейвлок стоял изправен над него с пистолет в ръка.

— Защо Бейлър не е стрелял тогава? В този момент? — адвокатът се вълнуваше, което личеше по гласа му.

— Заради нас — отвърна Стърн. — Заповедта ни беше ясна. Хейвлок трябваше да бъде доведен жив. Единственото изключение се допускаше при „изключителни обстоятелства“.

— Можеше да се доведе жив — каза бързо Доусън, почти умолително. — Прочетох отчета на Браун… Бейлър. Той е експерт по оръжията, особено по леките. Малко са областите, в които този човек не е експерт. Той направо е една ходеща реклама на военните академии и офицерския корпус. На всичко отгоре има научна степен от „Роудс“, опит в специалните сили и практика в прилагането на тактика на партизанската война. Кажи нещо и ще го намериш в досието му.

— Той е черен и трябва да бъде добър. Вече ви казах това преди. Но накъде биеш?

— Могъл е само да рани Хейвлок. В крака, рамото, в таза. Двамата заедно с Огилви биха могли да се справят.

— Ти искаш прекалено висока точност от разстояние седемдесет и пет до сто фута.

— Това са двайсет и пет до трийсет ярда. Почти като на стрелковия рубеж, а и Хейвлок е стоял неподвижно. Не е бил движеща се цел. Разпита ли Браун за това?

— Честно казано, не виждах смисъла да го правя. Той и без това е силно притеснен, а и раната в ръката може да го извади от армията. Според мен е действал правилно в една доста неопределена ситуация. Изчакал е, докато Хейвлок насочи пистолета си към Огилви, докато не се е убедил, че Ред вече няма шанс. Стрелял е едва тогава и в този момент Огилви се хвърлил върху Хейвлок, поемайки куршума в себе си. Всичко съвпада с резултатите от аутопсията в Рим.

— Забавянето е коствало живота на Ред — отбеляза Доусън недоволно.

— Скъсило го е — коригира го лекарят. — И не с много.

— Това също го има в документа от аутопсията — допълни Стърн.

— Вашите приказки ми звучат прекалено студено при тези обстоятелства — въздъхна адвокатът — но може би нещата са свързани. Надценихме го.

— Не — възрази директорът на Кон Оп — подценихме Хейвлок. Какво още не ти стига? Изминаха само три дни след Палатин, през които той унищожи нашия резидент, подплаши местните ни сътрудници в Рим — сега вече никой не иска да работи за нас — и ликвидира мрежата ни там. Отгоре на всичко е изпратил телеграма до председателя на надзорната комисия в Конгреса, в която говори за некомпетентността и корупцията сред служителите на ЦРУ в Амстердам. А тази сутрин ни позвъни шефът на службата за сигурност към Белия дом, който не знае дали да се плаши или да се възмущава. Оказа се, че той също е получил телеграма, кодирана с шифър 1600 68 68 Адресът на Белия дом във Вашингтон е „Пенсилвания Авеню“ 1600; има се предвид шифър, използван за комуникация с кабинета на президента. — Бел.прев. , намекваща, че в обкръжението на президента има руски агент.

— Това явно е резултат от срещата на Хейвлок с Ростов в Атина — отбеляза Доусън след справка в жълтия си бележник. — Бейлър ни съобщи за това.