Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Значи строго секретното не е останало тайна за стратезите. Разбира се, че вече знаят — той трябваше да се сети за това — след като собствените му действия го направиха наложително. Единствената гаранция, която му дадоха, бе, че оригиналното му досие ще бъде достъпно за онези, които трябваше да знаят фактите, но само на най-високо ниво. Другите, под това ниво, щяха да разполагат с приложението, съставено от британската МИ-6. Словашки сирак, родители, убити по време на британска бомбардировка, проверен и представен за осиновяване и емиграция. Това бе всичко, което трябваше да знаят, всичко, което можеше да им потрябва. Преди. Вече не .

— Това, което говориш, няма отношение към момента.

— Защо, може би има — каза бившият агент, намести се на пейката и небрежно посегна към джоба на сакото си.

— Не прави това.

— Какво?

— Ръката ти. Дръж я настрани.

— О, съжалявам… Както казах, всички тези неща от миналото може да имат отношение към настоящите събития. Човешката способност да поема емоции не е толкова голяма; те се натрупват, нали разбираш какво искам да кажа? И един ден нещо се пречупва и без човек да осъзнава, главата му почва да си прави шеги с него. Той се връща назад, много назад — когато са му се случили разни ужасни неща — и онези години и поведенческите мотиви на хората, които е познавал, започват да се смесват с годините и хората днес. Той започва да обвинява настоящето за отвратителните неща, които са му се случили в миналото. Ето това става с много хора, които са живели по начина, по който сме живели ние с тебе. Дори не бих го нарекъл нещо необикновено.

— Свърши ли? — осведоми се Хейвлок остро. — Защото, ако си…

— Върни се с мене, Майкъл — прекъсна го човекът от Вашингтон. — Имаш нужда от помощ. Ние сме тези, които могат да ти помогнат.

— И ти прелетя пет хиляди мили, за да ми кажеш само това ? — извика Хейвлок. — Това ли е твоята информация, твоите обяснения?

— Чакай малко, по-спокойно.

— Не, ти почакай! Ти се успокой, защото ще ти трябва всичкото спокойствие, което имаш! Което всички имате! Ще започна тука, в Рим, и ще продължа нататък, през Швейцария, Германия… Прага, Краков, Варшава… до самата Москва, ако се наложи! И колкото повече говоря, в толкова по-дълбока каша ще затъвате всички вие. Кой, по дяволите, си ти, че да ми обясняваш какво става в главата ми? Аз видях тази жена. Тя е жива ! Проследих я до Чивитавекия, където ми се изплъзна, но разбрах какво сте й казали, какво сте й сторили! И смятам да тръгна след нея, но всеки ден забавяне ще ви струва скъпо. Започвам в мига, в който се разделим тук, и няма да можеш да ме спреш! Само включи на новините тази вечер и прочети утрешната преса. Тук, в Рим, има един разузнавач, много уважаван първи аташе, при това от малцинството — каква легенда наистина! Само че той е на път да загуби стойността си и цялата мрежа, преди слънцето да е залязло! Копелета нещастни! Какво си мислите, че сте?

— Добре, добре! — примоли се Огилви, разперил ръце във въздуха. — Всичко ти е ясно, но не ме обвинявай за опита ми. Такива бяха заповедите: „Върни го обратно, така че да му кажем всичко тук, на място. Опитай всичко, но не казвай нищо, не преди да си го извел от страната!“. Убеждавах ги, че няма да стане, че ти няма да се вържеш. Принудих ги да ми дадат опция за разкриване — не искаха, разбира се, но просто я изтръгнах от тях.

— Тогава говори!

— О’кей, о’кей, ще ти кажа. — Човекът от Вашингтон шумно изпусна въздуха от гърдите си и бавно поклати глава: — Боже, колко са оплетени нещата.

— Разплети ги тогава!

Огилви вдигна поглед към Майкъл и понечи да вдигне ръка.

— Една цигара, може ли?

— Дръпни ревера.

Стратегът разгърна ревера на сакото си, при което се показа пакет цигари, пъхнат в джоба на ризата му. Хейвлок кимна, Огилви извади пакета заедно с плосък кибрит. Изтръска една цигара в дясната си ръка и отвори кибрита; оказа се празен.

— Майната му — промърмори той. — Имаш ли огънче?

Майкъл бръкна в джоба си, извади кибрит и го отвори.

— Добре е да си струва онова, което смяташ да ми кажеш, защото…

Дали бе поради едва доловимото помръдване на червенокосата глава под него или неестественото положение на дясната ръка на Огилви, или отражението на слънцето от целофана на пакета цигари, той никога нямаше да може да обясни, но в съчетанието на тези случайни факти той видя капана, готов да щракне. Рязко изхвърли десния си крак и улучи дясната ръка на стратега. Силата на удара събори Огилви от пейката. Изведнъж във въздуха се появи разширяващ се облак от синкава мъгла. Майкъл се хвърли наляво през каменния път, запуши носа си и затвори очи, търкаляйки се по земята, докато не усети, че се удря в развалините на срутената стена, далече извън обхвата на облака.