Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

За пореден път погледна часовника, притеснен от безмилостно изтичащите секунди. Крайно време беше да действа. Придържайки се малко под билото, той тръгна да заобикаля каменния ров, който водеше към римската баня. Огромни плевели излизаха през пукнатините в стените на рова, покриваха го, от което той изглеждаше като огромна грозна стоножка. Хейвлок размести влажната мръсна растителност и продължи напред, лазейки по корем в мраморното корито. Трийсет секунди по-късно вече излизаше от сплетените плевели в древните останки на каменния басейн, който преди много столетия бе предлагал уют на изнежените тела на разглезени императори и куртизанки. На седем фута над него — само през осем разбити стъпала — стоеше жената, чиято задача беше да го убие, ако човекът, който я беше наел, не успееше да направи това. Стоеше с гръб към него и дебелите й крака бяха здраво забити в земята като на сержант, готов да отдаде команда за стрелба на наказателен отряд.

Той огледа останките на мраморното стълбище — изглеждаха нестабилни, а на нивото на второто стъпало железен парапет, висок около един фут, предпазваше посетителите да не слизат по-надолу. От тежестта на човешкото тяло камъкът сигурно щеше да изпука и този звук щеше да бъде последният за него. А какво би станало, ако звукът е съпроводен от силен удар? Знаеше, че трябва да решава бързо, да се движи бързо. Всяка изтекла минута засилваше безпокойството на убиеца, който го очакваше в парка на Домициан.

Безшумно заопипва с ръце под преплетените плевели и след малко намери твърд кръгъл предмет: мраморен къс, издялан от майстор преди две хилядолетия. Стисна го в дясната си ръка, а с другата изтегли от колана пистолета „Лама“ който беше взел от мафиота неудачник в Чивитавекия. Преди много години се бе научил да стреля както с дясната, така и с лявата ръка и това умение сега щеше да му свърши добра работа. Ако ходът се окажеше неуспешен, трябваше да убие наемничката. Но този ход беше резервен, само една от възможностите да остане жив. Искаше да отиде на срещата в градината на Домициан.

Безкрайно внимателно присви крака под себе си и се приготви за скок. Жената се намираше само на четири фута точно над него. Той вдигна дясната си ръка с мраморния отломък в нея и скочи, като в същото време го запрати с все сила към широкия гръб.

При изшумоляването инстинктът на жената сработи. Но преди да успее да се обърне, камъкът я удари. Заби се в шията и по косата й изби кръв. Хейвлок се втурна нагоре по стълбите, грабна я през кръста, дръпна я през ниския парапет и затисна с ръка устата й, за да задуши вика. Двамата се прекатуриха през парапета върху каменния под на банята и в същия миг Майкъл стовари коляното си между едрите й гърди, забивайки дулото на своята „Лама“ в гръкляна й.

— Сега ме чуй! — прошепна той през зъби, знаейки, че нито посолството, нито Огилви ще наемат сътрудник, който не говори английски и може да не разбере разпорежданията. — Включи предавателя и кажи на приятеля си да дойде тук веднага! Кажи му, че е наложително. Кажи му също да мине през горичката под арката. Защото не искаш американецът да го види.

— Cosa dici 59 59 Какво казваш? (ит.). — Бел.прев. ?

— Ти ме чу и знам, че ме разбираш! Направи каквото ти казвам! Кажи му, че мислиш, че и двамата сте предадени. Prudente! Io parlo italiano! Capisci? 60 60 И внимавай! Говоря италиански! Ясно ли е? (ит.). — Бел.прев. — добави Хейвлок и за по-убедително усили натиска едновременно с коляното и с дулото на пистолета. — Presto 61 61 Бързо! (ит.). — Бел.прев. !

Жената изкриви лице от болка и със сила пое въздух през стиснатите си зъби; широкото й мъжко лице се надигаше като на кобра, хваната във вилка, преди да е нанесла удара. Докато Майкъл отместваше коляно, тя вдигна ръка към ревера на палтото и го обърна, откривайки миниатюрен микрофон във формата на дебело копче, зашито към плата. В центъра му се виждаше малък превключвател, който тя натисна. Чу се слаб мелодичен звън, сигналът измина триста ярда до западния склон на Палатин и тя заговори:

— Trifoglio, trifoglio 62 62 Детелина (ит.). — Бел.прев. — бързо произнесе тя паролата. — Ascolta! C’e un’emergenza…! 63 63 Слушай! Има нещо спешно! (ит.). — Бел.прев. — Тя изпълни нареждането на Майкъл и тихата настойчивост в гласа й съумя да предаде паниката, която изпитваше от дулото, забито в гръкляна й. В отговор се чу изненаданият металически глас на италианец.

— Che avete 64 64 Какво е станало? (ит.). — Бел.прев. ?