Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— За какво? — запита адвокатът.

— Болката — поясни Милър. — Неговата и тази на Хейвлок. Разбираш ли, навремето той го е уважавал. И не може да забрави това.

Самолет без отличителни знаци се спускаше от небето на около четиридесет мили северно от летището край Паломбара Сабина. Идваше от Брюксел, избягвайки както военните, така и пътническите въздушни коридори, след като бе минал източно от Лепонтийските Алпи; избраната за полет височина беше толкова голяма, а спускането толкова рязко, за да се минимизира вероятността да бъде засечен. Отметката, която оставяше на радарите на противовъздушната отбрана, не изненада тези, които я виждаха — за нея им беше предварително съобщено; тя щеше да изчезне без коментар, както се бе появила, и никой нямаше да разследва случая. И когато кацнеше в Паломбара, от него щеше да слезе един мъж, който в три часа сутринта брюкселско време се беше качил тайно на борда му. Този човек, както много други като него, не можеше да рискува формалностите на имиграционните гишета на граничните пропускателни пунктове. Външността и името му би могло да бъдат променени, но имаше и други хора, които наблюдаваха тези места; те знаеха какво търсят и мозъците им бяха тренирани да реагират подобно на електронната памет на компютри. Те твърде често сполучваха. За Апаха — както за много други като него — подобен начин на пътуване бе по-естествен от нормалните.

Оборотите на турбините бяха намалени и пилотът, който всъщност бе кацал и на палубата на самолетоносач, насочи машината в бръснещ полет над горите към пистата. Тя представляваше черна просека в дъбравата с дължина около една миля; хангарите и наблюдателните кули бяха изтеглени надалече и замаскирани, така че се различаваха само неясните им силуети, странно контрастиращи с околния пейзаж. Самолетът докосна пистата и младият пилот се обърна в седалката си, докато поставените на реверс двигатели отекваха в малката кабина. Той повиши глас, за да бъде чут от червенокосия мъж на средна възраст, седнал непосредствено зад гърба му.

— Пристигнахме, индианецо. Можеш да си вземеш лъка и стрелите.

— Шегобиец — промърмори Огилви, като разкопча колана през гръдния си кош. След това погледна часовника си. — Колко е часът тука? Все още съм по вашингтонско време.

— Пет и петдесет и седем; загубил си шест часа. По твоя наближава полунощ, но тук е сутрин. Ако те очакват някъде, надявам се да си дремнал.

— Напълно достатъчно. Ще ме очаква ли кола?

— Да, и ще те откара направо до вигвама на великия вожд на „Виа Виторио“.

— Много смешно. Това посолството ли е?

— Точно така. Ти се оказа много специална пратка. Доставянето ти е гарантирано от Брюксел насам.

— Не е точно така. Посолството се изключва.

— Имаме заповед.

— Тогава издавам нова заповед.

Огилви влезе в малкия, предназначен за хора като него офис, разположен в сервизния хангар на неотбелязаното на картите летище. Помещението нямаше прозорци — обзаведено бе само с най-необходимата мебелировка; имаше два телефона, постоянно включени към електронни скрамблери 58 58 Устройства, използвани при телефоните, които размесват съставните честоти на предавания сигнал, с които се прави безполезно подслушването на линията. — Бел.прев. . Външният коридор, по който беше дошъл, се охраняваше от трима души, облечени в работно облекло, за да не будят подозрение. Под гащеризона си обаче всеки носеше оръжие и ако някой любопитен непознат се опиташе да установи контакт с пристигнал пасажер или ако възникнеше подозрение за наличието на фотоапарат, това оръжие щеше да бъде извадено и ако се наложи — незабавно използвано. Тези мерки се прилагаха заради необичайните срещи между неизвестни представители на двете правителства, чиито проблеми излизаха извън уговорените граници на сътрудничество при секретни операции — казано по-просто, те просто бяха наложителни.

Правителствата, независимо кои са те, получават заплахи отвън и отвътре от леви или десни фанатици, чиято единствена цел е да бъде нарушено статуквото. Фанатизмът се храни от самия себе си, от желанието да се предизвика сензация, от зрелищното нарушаване на нормалната дейност на хора или институции. Поради това се налагаше съществуването на таен канал за онези, които се борят срещу екстремисти от всякакъв вид. Предполагаше се, че онези, които минаваха през Паломбара, са именно такива борци, а за днешния пасажер нямаше и съмнение, че е един от тях. Той също знаеше, че ако не хване излезлия от контрол агент, в главата, на който се съхраняваха секретните истории на хиляди тайни операции на разузнаването от шестнайсет години насам, този човек би могъл да разруши изградени съюзи и мрежи, установени из цяла Европа. Източници на информация щяха да изчезнат, потенциални осведомители щяха да се изпарят. Майкъл Хейвлок трябваше да бъде намерен и задържан, защото никой терорист не би могъл да навреди колкото него.