Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— В каква форма може да стане това, Пол? — запита директорът на Кон Оп.

— Една от няколко възможни — отговори психиатърът. — В крайния вариант той може да се свърже с хора, които познава — или за които е чувал — в средите на чуждите разузнавания, и да предложи секретна информация. Такава идея може да има във фантазията, в която се „среща“ с Ростов. Или може да напише писма с копия до нас, или да изпрати телеграми, знаейки, че лесно ще бъдат прехванати от нас, където да намеква за минали дейности, които не можем да си позволим да бъдат разглеждани под лупа. Но каквото и да направи; той ще бъде крайно предпазлив, потаен, като използва реалността на собствения си опит, за да защити манипулативните си фантазии. Ти правилно го каза, Даниел: той може да стане опасен. Той е вече опасен.

— „ Да предложи секретна информация “ — адвокатът повтори фразата на Милър. — Да намекне… но не да го направи просто така… директно?

— Не в началото. Той ще се опита да ни принуди, да ни изнуди да му кажем онова, което иска да чуе. А именно че Карас е жива и че е имало някаква конспирация, целяща неговата оставка.

— А ние не можем да потвърдим нито едно от двете, защото не разполагаме с никакво доказателство — уточни Огилви. — Нищо, което би му се сторило приемливо. Този човек е оперативен работник. Каквото и да му изпратим, той ще го прекара през филтрите си, ще го сдъвче, за да усети точността му, и ще го изплюе на боклука. Е, тогава какво ще му кажем?

— Не му казвайте нищо — отвърна Милър. — Само обещайте да му кажете. Направете го, както сметнете за уместно. Например че информацията е толкова секретна, че не може да се изпрати по куриер, или че е твърде взривоопасна, за да напусне тези стаи. Разиграйте ходовете си, както той очаква да направите, но го примамете на открито. Помнете, той отчаяно иска — нуждае се, ако щете — да получи потвърждение на първичната си халюцинация. Той е видял една мъртва жена; той сигурно вярва в това. И ето потвърждението е тук — факт, на който той не би следвало да устои.

— Съжалявам, докторе — червенокосият бивш агент вдигна ръце с дланите напред, — той няма да се върже, не и на този номер. Той… как се изрази преди малко? Онази част от него, която живее в реалността… ще отхвърли подобна възможност. Та това е все едно да ти предложат да купиш шифър на чужда страна в кутия от бисквити. Такива неща не могат да се случат. Ще му бъде необходимо нещо по-силно, много по-силно!

— Матиас? — попита Доусън тихо.

— Това е оптималното — съгласи се психиатърът.

— Не още — каза Стърн. — Поне не до момента, когато нямаме друг избор. Има слухове, че той е наясно, че състоянието му се влошава; иска да запази силите си за преговорите САЛТ-3. Не можем сега да му стоварим и това.

— Може да ни се наложи — настоя Доусън.

— Но може и да не сме в състояние. — Директорът се обърна към Огилви: — Защо трябва Хейвлок да се хване на нещо конкретно, Ред?

— За да се доближим достатъчно до него.

— Не можем ли да разработим сценарий… да кажем, някаква информация, която води към друга и всяка следваща находка да му изглежда все по-важна от предишната, така че да го примамим на открито, както се изрази Пол?

— Като търсене на съкровище? — засмя се Огилви.

— Нещо, което той си мисли, че прави в момента — прошепна Милър.

— Отговорът е не — червенокосият мъж се наведе напред и подпря лакти на масата. — Операция, която се саморазвива на отделни стъпки, силно зависи от правдоподобността. И освен това е нещо крайно деликатно. Субектът, за който е разработена, ако е човек като Хейвлок, ще използва подставени лица и нищо неподозиращи посредници. Той ще обърне процеса, като програмира хората, които би използвал, със своя информация, ще ги накара да зададат въпроси, на които те ще очакват отговор веднага и по този начин ще измъкне вас на открито. Той няма да очаква перфектни отговори и ще заподозре нещо нечисто, ако получи такива; ще чака отговори, които да съответстват на вътрешното му чувство: нещо, което не може да се напише на хартия и да се анализира, а да бъде правдоподобно в определена степен. Нямаме достатъчно добри изпълнители, които да заблудят Хейвлок в операция от този тип. Само една съществена грешка и той затваря учебника и си отива.

— И подпалва фитила — каза Милър.

— Разбирам — обади се Стърн.

Беше ясно, че събралите се около масата наистина разбираха положението. Именно в моменти като този рошавият, сприхав Огилви, който беше прекарал доста време в лабиринта, наричан „оперативна работа“, правеше красноречиви обобщения, отличаващи се с особена проницателност.