Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Не е необходимо да си, след като четеш резултатите от изследванията. След четири-пет седмици болките ще се усилят… и после — още повече. Аз няма да ги чувствам, разбира се, защото в този момент ще съм настанен в болнична стая и инжекциите ще забавят процеса и фалшиви сладки гласчета ще ме уверяват, че започвам да се оправям. Докато не настъпи денят, когато погледът ми ще престане да се фокусира, ще престана да ги чувам и тогава няма да има защо да ми казват каквото и да е. — Бившият агент се облегна на стола си и обърна поглед към Стърн: — Ситуацията в момента, както би се изразил нашият уважаван адвокат, предлага удачно стечение на благоприятни обстоятелства. Може да се очаква, че Съветите няма да ме закачат, но ако опитат, аз не губя нищо, а вие сте съвсем сигурни в това. От друга страна, аз съм единственият наблизо, който може да изтегли Хейвлок на открито, достатъчно навън, за да го приберем.

Стърн не отместваше поглед от червенокосия мъж, който се изправи, за да си тръгне.

— Убедителен си — каза той.

— Не просто убедителен — аз съм прав. — Огилви рязко бутна стола си назад. — Толкова съм прав, че сега си отивам, за да си приготвя багажа, след което ще взема такси за „Андрюс“ 57 57 База на военновъздушните сили в околността на Вашингтон. — Бел.прев. . Поискайте военен самолет до Италия; няма смисъл да декларирам пристигането си с пътнически полет. Наблюдателите на КГБ познават всеки паспорт, всяка легенда, които някога съм използвал, а сега нямаме време да измисляме нови. Нека полетът бъде заявен през Брюксел за базата в Паломбара. И накрая уведомете Бейлър да ме очаква. Кажете му, че съм… Апаха.

— Апаха? — попита Доусън.

— Били са добри следотърсачи.

— Ако допуснем, че Хейвлок ще приеме да се срещне с тебе — каза психиатърът — какво смяташ да му кажеш?

— Не кой знае колко много. Нека само се приближи на една ръка разстояние и е мой!

— Той е опитен, Ред — възрази Стърн, изпитателно поглеждайки Огилви. — Може и да не е съвсем с всичкия си, но е труден противник.

— Ще бъда подготвен — отвърна той и се насочи към вратата. — Освен това аз също съм опитен, поради което съм и страхлив. Нямам навика да се приближавам до нещо, от което не мога да се отдалеча. В повечето случаи. — Огилви отвори вратата и излезе, без да каже нито дума повече. Напускането му беше бързо и шумът от затварящата се врата прозвуча като финален акорд.

— Няма да го видим повече — промълви Милър.

— Знам — съгласи се Стърн. — И той също го знае.

— Мислиш ли, че ще намери Хейвлок? — попита Доусън.

— Сигурен съм — отговори директорът на Кон Оп. — Той ще го залови, ще го предаде на Бейлър и на няколкото местни лекари, с които разполагаме в Рим, а после ще изчезне. Нали ни го каза? Няма да влезе в онази болнична стая с лъжливите гласове. Ще си отиде, както сам избере.

— Има право на това — каза психиатърът.

— Предполагам — съгласи се адвокатът, но гласът му прозвуча неубедително, и се обърна към Стърн: — Както Ред би се изразил: „Без да проявявам неуважение“, но как ми се иска да сме сигурни относно Хейвлок, за бога! Той трябва да бъде блокиран. Иначе ще ни разнасят из цяла Европа, ще ни хвърлят за храна на фанатиците, независимо какво изповядват. Ще се стигне до затваряне на посолства, не, до опожаряването им до основи, ще гръмнат мрежите ни, ще се загуби безвъзвратно време, ще бъдат взети заложници и — изобщо не се заблуждавайте с противното — много, много хора ще бъдат убити. И всичко това само защото един човек е излязъл от равновесие. Подобни неща са се случвали и при много по-дребни провокации от онази, на която е способен Хейвлок.

— Затова именно съм убеден, че Огилви ще се справи с него — каза Стърн. — Не разбирам много от работата на Пол, но мисля, че знам какви мисли му минават през главата. Той е засегнат, дълбоко засегнат. Виждал е свои приятели да загиват — от Африка до Истанбул — без да може да стори каквото и да е, за да не провали легендата си. Жена му с трите деца са го напуснали заради неговата работа; мисля, че не е виждал децата си от пет години. Той трябва да живее с това, което му е останало… и да умре заради него. И като си помислим — ако, разбира се, той подуши следата — кое дава правото, привилегията на Хейвлок да се побърква? Нашият Апах тръгна на последния си лов и ще заложи последния си капан. И ще се справи, защото е гневен.

— Да, и поради още една причина — обади се психиатърът. — Нищо друго не му е останало. Това е последното му оправдание.