Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Има все пак един вариант — продължи агентът. — Не съм сигурен дали изобщо има друг.

— Какъв е той? — осведоми се директорът на Кон Оп.

— Аз.

— Не може и дума да става.

— Само помислете — бързо продължи Огилви. — Аз съм онази правдоподобност . Хейвлок ме познава и което е по-важно, знае, че стоя край тази маса. За него аз съм един от тях — скапан стратег, който със сигурност не знае какво иска, но знае защо. А при мене има разлика; някои от нашите там, навън, може би дори разчитат на нея. Аз съм бил там, където са били и те. Никой от вас обаче не е бил. Като изключим Матиас, ако той изобщо е готов да изслуша някого, това съм аз.

— Съжалявам, Ред. Дори ако се съглася с тебе, а мисля, че съм съгласен, не мога да ти разреша. Знаеш правилата. След като стъпиш в тази стая, повече не излизаш от нея.

— Това правило е измислено в тази стая. И изобщо не е Светото писание.

— Правилото е възприето по много основателни причини — каза адвокатът. — По същите причини домовете ни се наблюдават денонощно, колите ни се съпровождат, обявените ни телефони се подслушват с наше съгласие. И ако някой от нас попадне в ръцете на заинтересована страна — от Москва до Пекин през Персийския залив, — последиците могат да бъдат непоправими.

— Без да проявявам неуважение, ваша чест, но тези предпазни мерки са приети за хора като вас с доктора. Дори за такива като Даниел. Аз съм малко по-различен. Такъв като мене няма да се опитат да отвлекат, защото знаят, че ще си останат с нищо.

— Никой не се съмнява в качествата ти — възрази Доусън — но искам да изтъкна…

— Това, което казвам, изобщо не е свързано с моите качества — прекъсна го Огилви, вдигна ръката си до ревера на износеното си туидено сако и го обърна към адвоката. — Разгледайте отблизо. Ето тази издатина на инч от върха.

Без да променя изражението на лицето си, Доусън свали поглед към сакото.

— Цианкалий?

— Точно така.

— Понякога, Ред, просто не мога да повярвам, че те има.

— Не ме разбирай погрешно — каза просто Огилви. — Не бих искал някога да ми се наложи да използвам тази ампула или някоя от скритите на други места. Не се опитвам да се правя на мъжкар, за да ви шокирам. Нямам и навика да си държа ръката в огъня само за да демонстрирам колко съм смел, нито искам да убивам някого или да го провокирам той да ме убие. Нося тези неща с мене, защото съм страхливец, господин адвокат. Казвате, че ни наблюдават и охраняват двайсет и четири часа в денонощие. Това е страхотно, но аз мисля, че се престаравате в предпазните мерки срещу нещо, което просто не съществува. Не мисля, че има досие на ваше име на площад „Дзержински“ — най-малкото не за вас или за доктора. Сигурен съм, че Стърн има, но евентуалната идея да бъде отвлечен той ми прилича на споменатия шифър в кутията за бисквити — все едно ние да отидем при тях и да грабнем някой като Ростов. Такива неща просто не стават. Но аз имам досие — можете да си заложите задника на това — и не съм в оставка. Онова, което знам, е валидна оперативна информация, и то в още по-голяма степен, откакто стъпих в тази стая. Ето поради тази причина нося тези нещица със себе си. Аз знам как ще отида и как ще се върна и те знаят, че аз знам това. Може да изглежда странно, но тези ампули са моята защита. Те знаят, че ги имам, и знаят, че бих ги използвал. Просто защото съм страхливец.

— Ти току-що ни разказа за причините, поради които не можеш да се върнеш на оперативна работа — каза директорът на Кон Оп.

— Така ли? Значи или не си слушал, или трябва да те уволнят поради некомпетентност. Защото не отчиташ какво не казах. Какво искаш, Учителю? Бележка от моя лекар? Оправдание да не участвам в нищо?

Стратезите се спогледаха неловко.

— Хайде, Ред, остави това — каза Стърн. — Не е необходимо.

— Необходимо е, Дан. Става дума за едно от онези неща, които трябва да се имат предвид при вземане на решение. Всички го знаем, само просто не говорим за това и допускам, че става дума за друг вид съобразяване с нещата. Колко ми остава? Три месеца, може би четири? Та нали именно по тази причина съм тук и това специално беше умно решение!

— Трудно може да се каже, че е било единственото ни съображение — обади се тихо Доусън.

— Ако не е наклонило силно везните в моя полза, би следвало да е така. Винаги трябва да избирате измежду онези агенти, на чието дълголетие може да се разчита… или обратно — Огилви се обърна към Милър: — Нашият доктор знае, нали, Пол?

— Аз не съм твоят домашен лекар, Ред — каза спокойно психиатърът.