Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Там, където се е запознал с Матиас? — осведоми се Огилви.

— Точно така — отговори директорът на Кон Оп. — Това смекчило удара. Матиас се заинтересувал от него не само заради качествата на Хейвлок, а вероятно най-вече защото неговото семейство е познавало Хавличкови в Прага. Те били част от интелектуалния кръг, когато се появили германците, за да го разпръснат, а по-късно руснаците — къде съзнателно, къде по стечение на обстоятелствата — които погребали оцелелите.

— Матиас знаел ли е цялата история?

— Абсолютно всичко — отговори Стърн.

— В такъв случай онова писмо в архива за Коста Брава започва да се изяснява — каза адвокатът. — Бележката, изпратена от Матиас на Хейвлок.

— Той сам поиска да бъде включена — обясни Стърн — за да няма нищо неясно за нас. Щом като Хейвлок избра незабавно да се оттегли, ние трябваше да му го разрешим.

— Знам това — продължи Доусън — но аз предполагах, че когато Матиас споменава колко много е страдал Хейвлок… „ в началото “, мисля, че така се беше изразил, той е имал предвид просто загубата и на двамата родители през войната. Обаче няма нищо такова.

— Е, сега знаеш. Всички знаем. — Стърн отново се обърна към психиатъра: — Някакви насоки, Пол?

— Очевидните — каза Милър. — Трябва да го върнете. Обещайте му всичко , но го върнете. И при това не можем да си позволим никакви инциденти. Доведете го тук жив.

— Съгласен съм, че това е оптималният вариант — намеси се червенокосият Огилви, — но не виждам как той изключва останалите.

— По-добре ще бъде да виждаш това — отговори лекарят. — Ти дори сам го каза. Параноик. Не е с всичкия си. Коста Брава е нещо дълбоко лично за Хейвлок. Много е възможно именно това да е подпалило онези експлозиви, заложени преди трийсет години. Част от него се е пренесла отново там, в миналото, пазейки се, изплитайки мрежата на защитните мерки срещу преследване, срещу нападение. Той кръстосва горите около Лидице, след като е станал свидетел на екзекуциите, той е отново с детските отряди, с нитроглицерин, прикрепен на тялото му.

— Има нещо, което Бейлър споменава в телеграмата си — поде Доусън. — Ето тук: „Запечатани изявления, оставени на съхранение“, „кирливи ризи“. Той може да го направи.

— Той е в състояние да направи всичко — продължи да обяснява психологът. — Поведението не се подчинява на правила. След като започне да халюцинира, той ще се пренася между фантазия и реалност и всяка такава фаза ще изпълнява двойното предназначение да го убеждава, че е преследван.

— Ами Ростов в Атина? — попита Стърн.

— Не знаем със сигурност дали в Атина е имало някакъв Ростов — каза Милър. — Това също може да е част от фантазията — ретроактивно припознаване на човек от улицата. Но знаем със сигурност , че Джена Карас означава КГБ. Защо изведнъж ще се появява човек като Ростов, само за да го отрече?

Огилви се наклони напред:

— Бейлър казва, че Хейвлок е категоризирал случая като „опипване в тъмното“. Че Ростов е могъл да го изведе от Гърция и да го вземе със себе си.

— И защо тогава не го е направил? — запита Милър. — Хайде, Ред, ти цели десет години си бил агент. Слепешком или не, но ако си Ростов и знаеш какво има на „Лубянка“, ще хванеш ли Хейвлок при обстоятелствата, описани в телеграмата?

Огилви мълчеше, гледайки психиатъра.

— Да — каза той накрая. — Защото винаги мога да го пусна — ако реша това — преди който и да е било да е разбрал, че съм го отвел.

— Ето, това е. Липса на логика. Дали е имало някакъв Ростов в Атина или на друго място? Или може би нашият пациент фантазира, убеждавайки се, че е преследван, за да мотивира необходимостта от последваща защита?

— Ако се съди по обяснението на подполковник Бейлър, той е бил дяволски убедителен — намеси се адвокат Доусън.

— Един халюциниращ шизофреник — ако е такъв — може да бъде необикновено убедителен, защото вярва напълно в онова, което казва.

— Но ти не можеш да си толкова сигурен, Пол — настоя Даниел Стърн.

— Вярно е, не мога. Но ние сме сигурни в едно нещо, всъщност даже в две. Жената на име Карас е била от КГБ и е била убита на онзи плаж в Коста Брава. Уликите за първото са неопровержими, а по отношение на второто разполагаме с две потвърждения от очевидци на мястото, като един от тях е самият Хейвлок. — Психиатърът погледна лицата на тримата пред него. — Това е всичко, въз основа на което мога да поставя диагноза, това и новата информация за някой си Михаил Хавличек. Не съм в състояние да направя каквото и да било друго. Вие поискахте ориентири, а не абсолютни величини.