Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Ужасни детски години — отговори Стърн, отгърна корицата на папката и прелисти няколко листа. — Знаел е, че е чех, но това е всичко, което и ние знаем. По време на войната в Англия е имало няколко хиляди чешки бежанци и именно това се посочва като причина за присъствието му там. Но не е истина. Имало е две истории: едната истинска, а другата — легенда. Той не е бил в Англия по време на войната, нито пък там са били родителите му. Прекарал е онези години в и около Прага. Преживял е един дълъг кошмар, който е съвсем истински за него. Всичко е започнало, когато е бил достатъчно голям, за да разбира нещата, които вижда. За нещастие, не можем да надзърнем в главата му, а това би могло да бъде от изключително значение сега. — Директорът се обърна към Милър: — Тук можеш да ни дадеш съвет ти, Пол. Той би могъл да стане крайно опасен.

— В такъв случай най-добре е да бъдеш по-ясен — каза лекарят. — Колко назад ще се върнем? И защо?

— Първо на въпроса „защо“ — отговори Стърн и извади няколко страници от папката. — Живял е с призрака на предателството от детска възраст. След това по време на пубертета и ранното му юношество — гимназията и годините в колежа — гнетящото напрежение вече го е нямало, но спомените сигурно са били твърде тежки за него. И след това — цели шестнайсет години — се връща в същия този свят. Може би е видял твърде много призраци.

— По-конкретно, Даниел — настоя психиатърът.

— За да бъдем по-конкретни — каза директорът, преглеждайки първата страница, — ще трябва да се върнем в месец юни 1942 година, по време на войната в Чехословакия. Та видите ли, името му не е Хейвлок, а Хавличек. Михаил Хавличек. Роден е в Прага някъде в средата на трийсетте години, но точната дата не е известна. Всички архиви са били унищожени от Гестапо.

— Гестапо? — Адвокатът Доусън се облегна на стола си. — Юни 1942… Не стана ли дума за това по време на Нюрнбергския процес?

— Това наистина беше едно от нещата, широко застъпени в дневния ред на Нюрнберг — потвърди Стърн. — На двайсет и седми май Райнхард Хайдрих, известен като палача на Прага, бе убит от чешките партизани. Групата била водена от един професор, уволнен от Карловия университет и работещ за британското разузнаване. Името му било Хавличек и той живеел с жена си и сина си в едно село на около осем мили от Прага, където бил организирал ядрото на съпротивата. Селото е Лидице.

— О, Боже! — прошепна Милър и бавно остави телеграмата на масата.

— Не че са го видели да се навърта около онова място — сухо отбеляза Стърн и пренареди листата в ръцете си. — Изплашен, че може би са го забелязали по време на операцията по ликвидирането на Хайдрих, Хавличек не се прибира у дома цели две седмици, като живее през това време из мазетата на университета. Макар него никой да не го е познал, някой друг от Лидице е бил идентифициран и е била определена цената за смъртта на Хайдрих: екзекутиране на всички пълнолетни мъже; жените — изпратени на робски труд в лагерите, а по-представителните — в офицерските казарми, за да станат Feldhuren 55 55 Букв. „полеви курви“ (нем.). — Бел.прев. ; а децата — просто е трябвало да „изчезнат“. Jugendmöglichkeiten 56 56 Възможности за младежта (нем.). — Бел.прев. . Приспособимите щели да бъдат осиновени, а другите трябвало да свършат в душегубките.

— Ефикасни копелета, нали? — обади се Огилви.

— Заповедта от Берлин останала в тайна до сутринта на десети юни — деня на масовата екзекуция — продължи Стърн, четейки. — Същият ден, в който Хавличек тръгнал за дома си. Когато се разчуло — прокламациите били окачени по телефонните стълбове и обявени по радиото — партизаните го спрели да се върне. Задържали го под ключ, натъпкан с успокоителни, защото знаели, че бил безсилен да направи нещо, а бил ценен за тях. Накрая му съобщили най-лошото, което можел да чуе. Съпругата му била изпратена в лагер за проститутки — по-късно се разбрало, че се самоубила още първата нощ, като отнела и живота на един офицер от Вермахта, — а синът му просто изчезнал безследно.

— Но очевидно не е бил отведен с другите деца — каза Доусън.

— Не. Играел си, гонейки зайци; а когато тръгнал да се прибира, видял загражденията, екзекуциите и труповете, нахвърляни наоколо. Изпаднал в шок и побягнал към гората, където живял седмици наред като животно. Из околността се разнесли слухове: дете било видяно да тича през гората, край хамбарите имало стъпки, които водели към шубраците. Баща му чул за това и разбрал; още преди време бил казал на сина си, ако някога германците поискат да го приберат, да се скрие в гората. Едва след месец Хавличек намерил момчето. То се криело из дупките и по дърветата, ужасено, че някой може да го мерне, хранейки се, с каквото можело да открадне или да изрови от земята, но кошмарът от убийствата още не го бил напуснал.