Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Той, разбира се, халюцинира — обади се оплешивяващият мъж на име Милър, потупвайки с длан своето копие от телеграмата на масата пред себе си. Пол Милър беше психиатър — авторитет в диагностицирането на изменчивото поведение.

— Има ли данни в досието му, които биха могли да ни послужат? — попита един червенокос, набит мъж, облечен в измачкан костюм, риза с отворена яка и разхлабен възел на вратовръзката. Казваше се Огилви и беше бивш таен агент.

— Нищо, което би могло да ти бъде от полза — отвърна Даниел Стърн, стратегът вляво от Милър. Постът му беше директор на „Консулски операции“ — евфемизъм за шефа на отдела, занимаващ се със засекретените дейности на Департамента.

— Защо не? — запита четвъртият стратег, един консервативно облечен мъж, сякаш току-що слязъл от рекламата на Ай Би Ем в „Уолстрийт Джърнъл“ . Седеше непосредствено до Огилви. Името му беше Доусън — адвокат и специалист По Международно право. Той настоя: — Да не би да казваш, че има… пропуски в служебното му досие?

— Да. Бюрократична задръжка по съображения за сигурност отпреди години. Никой впоследствие не се е главоболил да преразгледа материалите и така досието останало непълно. Но отговорът на въпроса, който Огилви зададе, може и да е там. Онова предупреждение, което ни се е изплъзнало.

— Как така? — попита Милър, като погледна над очилата си, и с разперени пръсти поглади оредяващата си коса.

— Може просто да не е издържал. И да е направил стъпката през ръба.

— Какво искаш да кажеш? — наклони се Огилви напред с не твърде приятно изражение на лицето. — Оценката зависи от наличните данни, дявол да го вземе!

— Струва ми се, че никой не е сметнал това за необходимо. Досието му е превъзходно. С изключение на едно-две избухвания, той е бил изключително продуктивен и сдържан при крайно тежки условия.

— Само дето днес му се привиждат мъртъвци по гарите — прекъсна го Доусън. — Защо?

— Познаваш ли Хейвлок? — запита Стърн.

— Само от разговорите, проведени с оперативни работници преди осем-девет месеца — отговори адвокатът. — Той трябваше да дойде със самолет за тях. Изглеждаше ефективен.

— Такъв беше — съгласи се директорът на Кон Оп. — Ефикасно действащ, продуктивен, сдържан, много здрав, много студен и много умен. Но нека имаме предвид, че именно за такъв е бил трениран още в ранна възраст при крайно необикновени обстоятелства. И може би точно на тях трябваше да се спрем. — Стърн направи пауза, взе един голям плик, извади от него папка с червена рамка и внимателно я разтвори. — Това тук е пълното досие за миналото на Хейвлок. Данните, с които сме разполагали преди, се отнасят до основните факти. Випускник на Принстън със степен по история на Европа и втора специалност славянски езици. Израсъл в Гринуич, Кънектикът. Сирак от войната, доведен от Англия и осиновен от семейство Уебстър, и двамата проверени. Онова, което всички сме видели, е препоръката от Матиас — човек, с когото и по онова време е било трудно да не се съобразяваш. Напълно очевидно е какво са видели вербовчиците тук, в Департамента: високоинтелигентен младеж с научна степен от Принстън, който не възразява да работи за бюрократите, даже е склонен да усъвършенства езиковите си умения и едновременно с това да се захване с дълбоко законспирирана работа. Но по отношение на езиците не е имало особена необходимост — родният му език е чешки и той го е знаел по-добре, отколкото сме допускали. Тук обаче разполагаме с останалата част от живота му и точно в нея може да се крият причините за кризата, която наблюдаваме сега.

— Но това е един огромен скок назад — обади се Огилви. — Защо не екипирате ситуацията? Не обичам изненадите, а параноици в оставка са последното нещо, от което имаме нужда.

— Въпреки това налага ни се да се занимаваме точно с такъв случай — намеси се Милър, като взе телеграмата в ръка. — Ако преценката на Бейлър може да означава нещо…

— Означава — отсече Стърн. — Той е един от най-добрите, които имаме в Европа.

— И все пак това е човек на Пентагона — добави Доусън. — Умението да преценява едва ли е от силните му страни.

— При него е — коригира го директорът на Кон Оп. — Той е чернокож и няма друг избор, освен да е добър.

— Всъщност възнамерявах да кажа — продължи Милър, — че Бейлър настойчиво препоръчва да приемаме Хейвлок сериозно. Той е видял онова, което твърди, че е видял.

— Което от своя страна е невъзможно — каза Огилви. — И което означава, че не е с всичкия си. И какво има там, Дан?