Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Тогава защо?

— Тя каза, че може би ще го направите! Били сте много… находчив човек. Преследвали сте други хора, имате на разположение различни средства. Контакти, осведомители.

— Това е много неопределено! Как е разбрала? — Майкъл събра в юмрук колкото можа от косата на италианеца, почти изтръгвайки я из корен.

— Синьор… тя каза, че е говорила с трима шофьори на пиацата, преди да намери такси, което да се съгласи да я доведе дотук! Страх я беше!

Това беше логично. Не се беше сетил да потърси такситата, потеглящи от Остия; в Рим такситата не бяха в излишък. Просто не беше помислил, импулсиран постоянно да се движи.

— Per favore! Aiuto! Mio Dio! 51 51 Моля ви! Помощ! Боже мой! (ит.). — Бел.прев. — виковете се разнесоха откъм водата.

Корабите в пристанището изпълваха въздуха с воя на сирени и свистенето на изпускана пара. Вече не оставаше никакво време; скоро щяха да се появят екипажите, хора и машини щяха да плъзнат по кейовете. Трябваше да научи какво точно беше направил посредникът. Заби пръстите на лявата си ръка в гърлото му.

— Тя е на „Тереза“, нали?

— Si .

Хейвлок си спомни думите на собственика на „Тритон“: „Тереза“ пътуваше за Марсилия.

— Как ще слезе от кораба?

Италианецът не отговори; Майкъл заби пръстите си по-дълбоко, почти задушавайки го. Той продължи:

— Разбери ме и ме разбери много добре. Ако не ми кажеш, ще те убия. А ако ме излъжеш и тя ми се изплъзне в Марсилия, ще се върна за тебе. Тя е права — аз съм много находчив човек и съм изловил страшно много хора. Ще те намеря.

Посредникът започна да се гърчи и отвори уста, сякаш за да каже нещо. Хейвлок намали натиска. Италианецът задавено се закашля, хвана се за гърлото и каза:

— Какво ли ме интересува всичко това… Така че ще ви кажа. Не искам afflizione 52 52 Ядове (ит.). — Бел.прев. от такива като вас, синьор! Трябваме да съм по-умен! Трябваше да слушам по-добре!

— Продължавай!

— Не е Марсилия. Сан Ремо. „Тереза“ трябва да спре в Сан Ремо. Как или къде ще бъде изведена на брега, не знам — честна дума! Платила си е прехвърлянето до Париж. Ще я преведат през границата при Кол де Мулине. Кога… също не знам… наистина! И оттам — в Париж. Кълна се в Христовата кръв!

Не беше необходимо да се заклева, че казва истината — ужасените му очи показваха това. Беше честен, защото изпитваше страх… необикновен страх. Какво ли му беше казала Джена? Защо този човек не разпореди да го убият? И също, защо нищо не беше откраднато? Майкъл свали ръката си от гърлото на италианеца.

После заговори тихо:

— Ти каза, че си можел да заповядаш да ме убият, но не си го направил. Сега ми кажи защо.

— Не, синьор, няма да ви кажа — прошепна мъжът. — В името на Бога, вие никога няма да ме видите отново. Няма да кажа нищо, не знам нищо!

Хейвлок бавно вдигна револвера и опря дулото му в лявото око на мъжа.

— Кажи! — заповяда той.

— Синьор, аз имам тук малък, но доходен бизнес и никога досега… никога… не съм се забърквал в политиката! Или дори в нещо, макар и далечно, свързано с политиката. Кълна се в сълзите на Мадоната! Мислех, че ме лъже, че се опитва да ме изработи с лъжи! Дори и за секунда не съм й повярвал!

— Но аз не бях убит и нищо не ми бе откраднато — мисля това ми каза. — Майкъл направи пауза и неочаквано изкрещя, като натисна револвера в окото на италианеца: — Защо?

Човекът изпищя и думите се посипаха от устата му:

— Тя каза, че сте американец, който работи с комунисти! Със Съветите! Не й повярвах! Не знам нищо за тези неща. Но в името на предпазливостта… Тук, в Чивитавекия, ние стоим далече от тези войни. Те са твърде… интернационални за хора като нас, които заработват по някоя нищожна лирета по доковете. Подобни неща не означават нищо за нас… честна дума! Не искаме да имаме неприятности заради вас!… Синьор, разберете ме. Нападнахте жена… да, проститутка наистина, но все пак жена… на кея. Появиха се мъже, които ви спряха, издърпаха ви, но когато видях всичко, аз спрях тях ! Казах им, че трябва да внимаваме. Трябва да помислим…

Ужасеният човечец продължаваше да бърбори, но Хейвлок не го слушаше. Това, което чу, го изуми повече от всичко. Един американец, работещ за Съветите . И Джена е казала такова нещо? Но това беше някаква лудост!

Дали се е опитала да го накара да й помогне с цената на една лъжа, само за да всее страх у тази пионка, който да остане и след като си е свършил работата, след затварянето на капана? Италианецът не извърташе, той просто от страх повтаряше нейния разказ. Не, той не беше излъгал. А дали си вярваше тя? Дали не бе именно това, което той бе видял в очите й на перона в Остия? Наистина ли вярваше… както той бе повярвал за нея, без да се усъмни дори за миг, че е дълбоко законспириран агент на ВКР?