Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Неохраняван бряг. Дали мъжът, намиращ се все още толкова близо, знаеше точно кой? Трябваше да установи това. Трябваше да успее да го направи .

Хейвлок заобиколи ъгъла, притискайки оръжието в сакото си. Не можеше да го използва, това му беше ясно — би било безсмислено, защото само щеше да елиминира източника на информация и да привлече вниманието към кея. Но заплахата трябваше да прозвучи истински, а в гнева му да личи отчаяние. Беше способен на това.

Той се взря през редеещата мъгла. Мъжът в пардесюто стоеше на края на кея и възбудено излайваше някакви инструкции с нисък глас; той, изглежда, също се страхуваше да не привлече вниманието на заблудили се моряци, които се мотаеха по съседния кей. Резултатът беше комичен. От онова, което можеше да схване, Майкъл разбра, че единият от падналите мъже се е хванал за подпората на стълба, около който се намотава въжето за привързване на корабите; той не смееше да се пусне, защото явно не умееше да плува.

Посредникът заповядваше на втория да помогне на съдружника си, но човекът очевидно отказваше да се подчини, страхувайки се да не се удави заедно с изплашения си колега.

— Нито дума повече! — рязко изрече Хейвлок на италиански; думите му, макар и не съвсем прецизно подбрани, се чуха ясно, а гласът му прозвуча твърдо, макар и не високо.

Изненаданият мъж се обърна и бръкна с лявата си ръка под палтото.

— Ако видя пистолет — продължи Майкъл, скъсявайки разстоянието помежду им, — ще бъдеш мъртъв и ще си във водата, преди още да успееш да го насочиш. Махни се оттам. Приближи се към мене. Сега — към стената. Хайде! Не спирай!

Човекът тръгна напред.

— Аз можех да ви убия, синьор. Не го направих. Надявам се, това не ви е безразлично.

— Разбира се, че не е. Благодаря.

— Нито ви беше откраднато нещо… предполагам, вече сте го установил. Заповедите ми бяха ясни.

— Установих го. А сега ми отговори защо. И на двата въпроса.

— Аз не съм нито убиец, нито крадец, синьор.

— Това не е достатъчно. Горе ръцете! Подпри се на стената и разтвори крака! — Италианецът се подчини, беше ясно, че не за пръв път чува подобна заповед. Хейвлок се приближи зад него, ритна го по десния крак, пъхна ръка около кръста му и извади един пистолет, затъкнат в колана му. Оръжието го впечатли — беше „Лама“, трийсет и осми калибър — испанско, автоматично, с предпазител. Качествено оръжие. Мушна го в своя колан. — Сега ми разкажи за момичето. Бързо!

— Платиха ми. Какво повече мога да ви кажа?

— Доста. — Майкъл се протегна и стисна лявата ръка на мъжа. Посредникът явно не беше човек на насилието, което пролича от меката му ръка и думата началник, използвана от пазача, не бе особено подходяща. Този италианец не бе част от мафията; един мафиот на неговата възраст би следвало да е минал през грубата работа, след която ръцете загрубяват.

Неочакван вой на сирени се разнесе откъм пристанището. Към него се присъединиха изплашените викове на самотния мъж в плискащите води под кея. Възползвайки се от шума, Майкъл ръгна револвера в бъбрека на посредника. Той извика. Тогава Хейвлок заби дръжката странично в шията на италианеца, след което последва потокът умолителни фрази.

— Синьор… синьор! Вие сте американец, ние говорим американски! Не правете това! Аз ви спасих живота… честна дума!

— Ще стигнем и до там. Момичето. Кажи ми за момичето! Бързо!

— Аз върша услуги по доковете. Всички знаят това! Тя се нуждаеше от услуга. Плати си!

— Да напусне Италия?

— Какво друго?

— Платила е за много повече от това! А ти колко плати? За да организираш клопката?

— Che cosa vuol dire? 50 50 Какво означава? (ит.). — Бел.прев. Клоп… ка?

— Този цирк, който ми разигра! Свинята, която излезе през онази врата! — Хейвлок сграбчи италианеца за рамото, извъртя го и го блъсна с гръб в стената. — Ето там, зад ъгъла — допълни той, показвайки с ръка. — За какво беше всичко това? Кажи ми! Тя ти е платила и за това. Защо?

— Беше както казахте, синьор. Тя плати. Spiegazioni… обяснения… не бяха необходими.

Майкъл заби дулото на револвера дълбоко в корема на мъжа.

— Не, това не е достатъчно. Кажи ми!

— Тя каза, че трябвало да знае — изохка посредникът, превивайки се.

— Да знае какво? — Хейвлок замахна и шапката на човека изхвърча във въздуха, после го хвана за косата и блъсна главата му в стената. — Какво да знае?

— Какво бихте направили!

— Откъде е знаела, че ще я последвам дотук?

— Но тя не знаеше.