Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Хейвлок бавно се изправи на колене върху мокрите дъски и преодолявайки болката, си помогна с ръце да стане. Стъпил на крака, той все така бавно се обърна, разкършвайки ръцете и краката, после раменете, шията и гърба. Нищо счупено, но тялото му беше сериозно натъртено и не бе в състояние да реагира на бързи команди, каквито се надяваше, че няма да му се наложи да изпълнява.

Пазачът. Беше ли онзи самомнителен държавен служител част от капана? Беше ли му разпоредено да посрещне чужденеца в началото враждебно, а после сервилно, тласкайки го по този начин към клопката? Стратегически погледнато, подобен ход беше ефективен; той трябваше да го предвиди. Нито един от двамата други пазачи не му създаде проблеми и те с готовност му казаха всичко, което поиска да узнае, дори човекът на портала на кея, където бе акостирала „Тереза“, му съобщи закъснението в графика на кораба.

Собственикът на „Тритон“? Морякът от „Кристовао“, опитал се да го нападне в тясната тъмна уличка? Бяха ли и те част от плана? Само случайността ли, тласкана от логиката на събитията, го отведе при онези мъже в заведението, които просто го бяха очаквали? От друга страна, как са могли да го очакват? Преди четири часа Чивитавекия за него не бе нищо повече от едно смътно познато име на картата, което не му говореше нищо. Не съществуваше никаква причина да поиска да дойде в Чивитавекия, никакъв начин да е било предадено неизвестно съобщение. И въпреки всичко това беше се случило; трябваше да приеме този факт, без да знае как или защо той е налице. Имаше много неща извън способността му да ги разбере, една влудяваща мозайка, от която липсваха прекалено много парчета.

В този бизнес всичко, което не можеш да разбереш, е риск, но няма защо да обяснявам това точно на тебе . Ростов. Атина.

Една примамка — руса, обезобразена от шарка проститутка — бе минала като на парад в мъглата под носа му с единствената цел да го измъкне на открито и да го застави да действа. Но защо? Какво очакваха от него да извърши? Та намеренията му бяха съвсем ясни. Какво все пак научиха, какво им се изясни? Какъв беше смисълът? Нима тя се опитваше да го убие? И тогава какво стоеше зад случилото се в Коста Брава?

Джена, защо правиш това? Какво стана с тебе? С нас?

Той тръгна малко неуверено, спирайки с леко приклякане, когато усетеше, че губи равновесие. Когато стигна до близкия край на склада, премина бързо покрай стената пред тъмните прозорци и огромната портална врата, през която минаваше стоката, и се озова до ъгъла на сградата. Оттук нататък започваше безлюдният кей, осветен от пресичащите се снопове светлина от прожекторите, през които струеше мъглата. Надзърна покрай стоманената рамка към стъклената караулка, където беше постът на пазача. Както и преди фигурата му бе едва различима, но Майкъл можеше да види неподвижното огънче на цигарата му в центъра на прозореца.

Огънчето се премести надясно: пазачът беше станал от стола си, за да изтегли плъзгащата се врата на кабината. Една друга фигура се приближаваше в мъглата откъм широкия булевард пред кейовете. Беше човек на среден ръст с килната шапка, сякаш беше тръгнал на разходка по „Виа Венето“. Дрехите също не бяха като за пристанищен район — бяха дрехи на човек от улиците на големия град. Мъжът се приближи до стъклената караулка, спря до вратата и заговори с пазача. И двамата погледнаха към края на кея — там, където се намираше складът, после пазачът направи жест и Майкъл разбра, че говорят за него. Мъжът кимна, обърна се и вдигна ръка, след което се появиха други двама мъже — и двамата едри, облечени в дрехи, които повече подхождаха за пристанище, отколкото на мъжа, за когото работеха.

Хейвлок опря глава върху стоманения ръб; отчаянието му се смесваше с дълбоко чувство на безсилие и болка. Изтощението започваше да го надвива. Той не можеше да се изправи срещу тях; едва вдигаше ръце, едва местеше крака. И тъй като не разполагаше с друго оръжие, това означаваше, че е невъоръжен.

Къде беше Джена? Беше ли се качила на борда на „Кристовао“, след като примамката бе изиграла ролята си? Това би било логичната… Не, не беше! Разигралите се събития са привлекли твърде много внимание върху кораба и можеха твърде лесно да събудят интереса на неприятелски настроените и неподкупени служители. Следователно самият кораб беше за отвличане на вниманието, а русата проститутка — само примамка. Джена щеше да използва един от другите два кораба!