Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Играеш много опасно — коментира собственикът на „Тритон“. — Нещата можаха да се развият и другояче.

— При магарето — пияно или не — нищо никога не е замествало моркова и камшика — каза Хейвлок с все още леко извита глава, концентриран върху тримата мъже до масата в другия край на помещението.

— Можеше обаче сега от тебе да тече кръв и все още нищо да не си научил.

— Но аз научих нещо.

— Не е кой знае колко. Корабът отдясно или отляво. Кой?

— Първо каза отдясно.

— Като се върви откъм кея или като се отива към него?

— От неговата гледна точка. На отиване. Destra . „Санта Тереза“. Тя ще се качи на борда на „Тереза“, а това значи, че имам време да я открия, преди да са й подали сигнал. Трябва да е някъде в непосредствена близост до кея.

— Не съм толкова сигурен — възрази собственикът на „Тритон“, поклащайки глава. — Нашето магаре е по-специално. Капитанът за него е un marinaio superiore. Migliore . Най-добрият, голям моряк. Капитанът на „Тереза“ е един уморен търговец. И никога не е пътувал по-далече от Марсилия.

— Кои са онези край масата там? — попита Майкъл, чийто въпрос едва се чу в гълчавата на бара. — Не си обръщай главата, просто извърти очи. Кои са те?

— Не ги познавам по име.

— Какво означава това?

— Italiano — промълви собственикът на „Тритон“ с равен глас.

— Значи „Санта Тереза“ — заключи Хейвлок, отдели няколко банкноти и пъхна останалата част в джоба си. — Ти ми помогна много. Ето, дължа на proprietario . Останалото е за тебе.

— Grazie .

— Prego .

— Ще те изпратя по пътя до крайбрежната. Не ми харесва. Не знаем дали онези са наистина от „Тереза“. Нещо не е in equilibrio 41 41 Наред (прен. — не се връзва) (ит.). — Бел.прев. .

— Ако го разглеждаме като вероятност, е иначе. Трябва да е „Санта Тереза“. Да вървим.

След шумното заведение тясната търговска улица им се видя тиха; голите лампи над безкрайните входове, обгърнати в мъгла, светеха слабо. Изгладените през вековете павета заглушаваха стъпките им. В дъното се виждаше осветеният булевард пред кейовете, но по пътя до него уличката представляваше една плетеница от сенки, през която човек се придвижваше предпазливо, внимавайки за местата, където се бе настанила черна тишина.

— Ecco 42 42 Ето (ит.). — Бел.прев. ! — прошепна италианецът, вперил поглед напред. — Има някой в онзи вход. Отляво. Имаш ли оръжие?

— Не. Нямах време…

— Тогава бързо ! — собственикът на „Тритон“ се затича, подминавайки входа, от който изскочи някаква фигура — набит мъж с разперени ръце. В ръцете нямаше пистолет, никакво друго оръжие, освен самите мощни ръце.

Хейвлок направи няколко бързи крачки към нападателя и рязко се отклони в сенките от другата страна на улицата. Човекът се хвърли, Майкъл се извъртя, сграбчи го за палтото и заби коляно в корема му. След това се извъртя за трети път, изтегли го от земята и го заби в стената. Човекът падна, а Майкъл се стовари върху него, забивайки коляно в същото място, докато дясната му ръка се плъзна по лицето в посока на очите.

— Basta! Por favor! Se Deus quiser 43 43 Стига! Моля! За бога, спрете! (порт.) — Бел.прев. ! — изпъшка нападателят, като се държеше за корема, а от устата му се стичаше слюнка. Езикът беше португалски, а мъжът — един от екипажа на „Кристовао“. Майкъл го вдигна на крака с рязко движение и лицето му се видя в слабото улично осветление — беше морякът, който бе използвал няколко английски думи на масата в „Тритон“.

— Ако си вадиш хляба с кражби и бой, не си толкова добър.

— Не, синьор! Исках само да говоря, но не трябваше да ме видят! Вие ми платихте, а аз ще ви кажа някои неща, но не там, където могат да ни видят заедно!

— Продължавай.

— Когато платите!

Хейвлок опря моряка в стената, затисна го с ръка през шията му, бръкна в джоба си и извади парите. След това заби коляно в гръдния му кош, за да освободи ръката си и отброи няколко банкноти.

— Двайсет хиляди лири — каза той. — Говори!

— Струва повече. Много повече, синьор! Ще се убедите.

— Имай предвид, че ще си ги взема обратно, ако не… Трийсет хиляди, това е. Продължавай!

— Жената ще се качи на борда на „Кристовао“… sete … седем минути преди да отплаваме. Това е уговорено. Ще излезе през вратата на източния склад. Сега е под охрана, не можете да стигнете до нея. Но трябва да извърви пеша четиридесет метра до трапа, по който носят стоките.

Майкъл го освободи и добави още една банкнота към трите в ръката на моряка.