Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Lascialo 33 33 Пусни го (ит.). — Бел.прев. ! — заповяда собственикът на „Тритон“, а след това бързо и тихо заговори на английски: — Покажи му пари! Бързо! Тази свиня ще те сграбчи за гърлото, след което ще се нахвърлят и останалите и няма да научиш нищо. Прав си. Този я е виждал.

Хейвлок пусна ръката на мъжа, бръкна в джоба си и извади дебела пачка неудобно малки банкноти. Отдели две от тях и ги сложи пред моряка: сумата беше 40 000 лири — една дневна надница на борда.

— Както виждаш — каза той на италиански — тук има още. Не можеш да ги вземеш от мене, но мога сам да ти ги дам. От друга страна, можеш да си тръгнеш, без да ми кажеш нещо. — Майкъл направи пауза, облегна се на стола и впери поглед в мъжа, без да крие враждебното си изражение. — Но аз мога да ти причиня неприятности. И ще го направя.

— In che modo 34 34 По какъв начин (ит.). — Бел.прев. ? — морякът беше толкова ядосан, колкото и объркан, а очите му се стрелкаха от лицето на Хейвлок към парите и собственика на „Тритон“, който стоеше безстрастен, макар напрегнатата му поза да показваше, че осъзнава опасността в тактиката на Майкъл.

— Как ли? — Хейвлок се наклони напред и пръстите му започнаха да придръпват лирите обратно, сякаш беше играч на бакара, който изтегля две ключови карти. — Ще се кача на „Елба“ и ще намеря твоя капитан. И онова, което ще му кажа за тебе, няма никак да му допадне.

— Che cosa ! Какво?… Какво можеш да му кажеш за мен, което той да повярва? — неочакваното използване от моряка на английски беше изненадващо. Той се обърна към собственика на „Тритон“: — Може би тази свиня ще сграбчи тебе за гърлото, старче? Аз нямам нужда от помощта на останалите за такива като тебе или този богат американец — мъжът дръпна ципа на грубото си вълнено яке; в пояса му се виждаше ножница, от която стърчеше дръжка на нож; главата му се клатеше от изпитото уиски. Предстоеше да бъде пресечена една много тънка линия.

Изведнъж Майкъл се облегна на стола и се засмя тихо. Смехът му беше искрен, в никакъв случай не бе враждебен или предизвикателен, което допълнително обърка моряка.

— Bene ! — каза той, като се наклони рязко напред и отдели още две банкноти по 5000 от снопчето банкноти. — Исках да разбера колко ти стиска. И ти ми показа. Добре! Човек без кураж не е сигурен какво точно е видял. Той си въобразява неща, защото го е страх, или защото вижда пари — Хейвлок хвана ръката на другия и със сила разтвори пръстите му. Хватката беше здрава, може би приятелска, но в нея имаше сила, която морякът не можеше да не признае. — Ето! Петдесет хиляди лири! Ние не се караме. Къде я видя?

Резките промени в настроението бяха извън способността на моряка да ги осмисли. Не беше сигурен, че може да подмине предизвикателството, но комбинацията от пари, това парализиращо стискане на ръката му и заразителният смях го накараха да отстъпи.

— Ще… отидеш ли при капитана? — попита той на английски с плувнал поглед.

— С каква цел? Ти току-що ми каза. Това изобщо не го засяга. Защо да забъркваме този мошеник? Нека сам си заработва парите. Къде я видя?

— На улицата. Ragazza bionda. Bella. Capello a larga tessa 35 35 Блондинка. Хубава. Голяма широкопола шапка (ит.). — Бел.прев. .

— Руса, привлекателна… широкопола шапка. Къде? С кого беше? Офицер, някой от кораба? Un ufficiale 36 36 Служебно лице, офицер (ит.). — Бел.прев. ?

— Не от „Елба“. Съседния кораб. Nave mercantile 37 37 Търговски кораб (ит.). — Бел.прев. .

— Има само два. „Кристовао“ и „Тереза“. Кой точно?

Мъжът се огледа, главата му клюмаше встрани, погледът му беше разфокусиран.

— Тя говореше с двама мъже… единият капитан.

— Кой точно?

— Destra — прошепна морякът, обърсвайки устни с опакото на ръката си.

— Този вдясно? — повтори Майкъл бързо. — „Санта Тереза“?

Морякът потри брада и примигна; явно го беше страх, защото очите му неочаквано се фокусираха върху лявата част на масата. Той сви рамене, смачка парите в дясната си ръка и бутна стола си назад.

— Non so niente. Una puttana del capitano 38 38 Не знам защо. Някаква курва на капитана (ит.). — Бел.прев. .

— Mercante italiano ? — настоя Хейвлок. — Италианският търговски кораб? „Санта Тереза“?

Морякът се изправи, пребледнял.

— Si… No! Destra… sinistra 39 39 Десния… левия (ит.). — Бел.прев. ? — очите на мъжа бяха приковани някъде в другия край на стаята; Майкъл незабележимо изви глава. Трима души край една маса до стената наблюдаваха моряка от „Елба“. — Il capitano. Un marinaio superiore! Il migliore 40 40 Капитанът. Страшен моряк! Най-добрият! (ит.). — Бел.прев. ! — извика дрезгаво морякът. — Не знам нищо друго, синьор! — той се люшна встрани, пробивайки си път с рамо през телата, събрани около бара близо до вратата.