Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Има ли?

— Не, но те не могат да бъдат сигурни. — Калязин с мъка се надигна от стола, изправи се и пое дълбоко въздух, стъпвайки по-здраво на пода. — Ела с мен, Михаил. Зарових ги в гората край пътеката за клисурата. Минавам покрай мястото всеки ден: на седемдесет и три стъпки от един кучешки дрян — единствения в гробището на Сенека. Питам се как ли е попаднал там… Ела, нека свършим с това. Ще се наложи да копаем в дъжда и ще подгизнем, но ще се върнем с оръжието на Армагедон. Може би мис Карас ще ни приготви чай. А също и чаши за водка… После ще изгорим уликите и ще разпалим огъня.

Вратата на кухнята с трясък се разтвори и в рамката се изправи висок мъж с венец от сива коса около плешивото теме. В ръката си държеше пистолет.

— Излъгаха те, Алексей. Те винаги лъжат, а ти така и не разбра това. Не мърдай , Хейвлок! — Артър Пиърс се пресегна, хвана Джена за лакътя, дръпна я към себе си, прехвърли ръката си през врата й и опря дулото на пистолета до главата й. — Ще броя само до пет — обясни той на Майкъл. — Когато свърша, или ще си хвърлил с два пръста пистолета си на пода, или ще видиш мозъка на тази жена върху отсрещната стена. Едно, две, три…

Хейвлок разкопча палтото си, разтвори го широко и използвайки двата си пръста като пинсета, извади ламата от кобура. После го пусна на пода.

— Ритни го насам! — извика пътешественикът.

Майкъл се подчини.

— Не знам как си дошъл тук, но няма да можеш да си тръгнеш — каза той спокойно.

— Така ли? — Пиърс освободи Джена и я бутна към смаяния стар руснак. — В такъв случай нека да ти кажа, че твоят Авраам 135 135 Авраам на английски е Ейбрахам (отнася се до колата на охраната). — Бел.прев. беше посечен от неблагодарния Ишмаел. Ти не можеш да си тръгнеш оттук.

— Има други, които знаят къде се намираме.

— Съмнявам се. Ако беше така, цяла армия щеше да се крие из храстите отвън. Но ти, разбира се, си тръгнал по стар навик в солова акция…

— Ти? — извика разтреперан Калязин и после кимна с глава: — Наистина си ти!

— Радвам се, че си с нас, Алексей. Но с възрастта си станал по-бавен: вече не улавяш лъжите, които ти казват.

— Какви лъжи? Как ме намери?

— Просто проследих един много настойчив човек. А сега да поговорим за лъжите.

— Какви лъжи?

— Например за това, че Матиас се възстановявал. Тази е най-голямата. В колата ми има метален контейнер, чието съдържание ще представлява най-увлекателното четиво по света. То показва Матиас такъв, какъвто е. Една разпадаща се куха черупка, един жесток маниак, обладан от мания за преследване, който просто няма представа за реалността. Той си изгражда самозаблуждения от откъслечни образи, превръща абстракциите във фантазии… той може да бъде програмиран като повреден робот, който да повтори своите престъпления и нарушения на законите. Той е луд и положението му се влошава.

— Това не може да е истина! — Калязин погледна в упор Майкъл. — Онова, което той ми каза… само Антон би могъл да знае тези неща, единствено той може да си ги спомни.

— И това е лъжа. Твоят убедителен приятел пропусна да ти спомене, че идва тук направо от Фокс Холоу — мястото, където живее един добре известен коментатор. Някой си Реймънд Александър… Как го нарече мис Карас преди малко? Вашият Бозуел, мисля. Ще го навестя. Той може да допринесе с нещо към онова, което имаме.

— Михаил? Защо? Защо ми каза тези неща? Защо ме излъга?

— Трябваше. Страх ме беше, че иначе ще откажеш да ме изслушаш. А също и защото мисля, че онзи Антон, когото двамата познавахме, би желал да постъпя именно така.

— А, това е поредната лъжа — обади се Пиърс, внимателно се наведе, взе ламата от пода и напъха пистолета в колана си. — Всичко, което им е необходимо, са онези документи, така че нещата да продължат както са били. За да могат ядрените им комитети да продължат да търсят нови начини за унищожаване на безбожниците. Така ни наричат, Алексей. Безбожници. Може би ще направят капитан Декер следващия държавен секретар. Такива като него сега са доста на мода — амбициозни фанатици.

— Това не би могло да стане и ти го знаеш много добре, пътешественико.

Пиърс погледна Хейвлок изучаващо.

— Да, пътешественик. Как успя? Как ме намери?

— Никога няма да разбереш това. Нито ще узнаеш колко дълбоко сме проникнали в операция поменятчик . Точно така. Проникнали.

Пътешественикът не сваляше поглед от Майкъл.

— Не ти вярвам.

— Това няма никакво значение.