Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Относно Антон?

— Да. Той наистина ли знае защо съм постъпил така? Защо го измъчвах през онези ужасни нощи? Използвах авто и външна сугестия, повдигах самочувствието му, докато не започнеше да работи като гения, какъвто си беше, дебатирайки с хора, които не присъстваха. Наистина ли разбира?

— Да, разбира — отвърна Хейвлок, усещайки огромна тежест в главата си. Беше много близо до целта, но дори един грешен отговор щеше да бъде достатъчен на този Парсифал отново да млъкне. Александър се оказа прав: Калязин страдаше от Христовия комплекс. Зад меките думи на стария руснак се криеше целеустременост, изкована от стомана. — Вече нито един човек — каза Майкъл — не бива да получава толкова много власт и да бъде подлаган на подобно напрежение. Той те моли, умолява те, въз основа на всички ваши разговори, преди да заболее, да ми предадеш онези невероятни споразумения, създадени от двама ви, както и всички съществуващи копия от тях. Нека да ги изгоря.

— Значи наистина разбира, но достатъчно ли е това? Разбраха ли те урока?

— Кои?

— Хората, които дават цялата тази власт, които разрешават канонизирането на бъдещи светци и които изведнъж установяват, че техните герои са обикновени смъртни, прекършени от раздутото си его и изискванията към тях.

— Те са ужасени. Какво повече искаш?

— Искам да разберат какво са направили, искам да разберат, че в света може да пламне война, благодарение, макар и само на един гениален мислител, попаднал във водовъртежа на непоносимата отговорност. Лудостта е заразителна и не може да спре само с провала на един прекършен светец.

— Те разбират това. И което е по-важното, разбира го и човекът, който разполага с най-много власт. Той лично ми каза, че са създали император, бог, без да имат право на това. Издигнали са го прекалено високо и той бил заслепен.

— И Икар паднал в морето — каза Калязин. — Беркуист е свестен, може да е твърд, но е свестен човек. Работата, с която се занимава, е непосилна, но той се справя с нея по-добре от останалите.

— Няма друг, който бих предпочел да видя на неговото място сега.

— Склонен съм да се съглася.

— А ти го съсипваш, буквално го убиваш — допълни Хейвлок. — Защо не се откажеш? Освободи го. Урокът беше даден и няма да бъде забравен. Дай му възможност да се върне към непосилната си работа и да направи каквото може.

Калязин погледна жаравата в камината.

— Двайсет и седем страници. Толкова има във всеки документ. Аз сам ги напечатах, използвайки структурата, възприета от Бисмарк за договорите относно Шлезвиг-Холщайн. Това страшно допадна на Антон… Парите никога не са ме интересували, надявам се, това им е станало ясно?

— Те знаят това. Той го знае.

— Важен беше урокът.

— Да.

Старецът отново погледна Майкъл.

— Няма други копия, освен онова, което изпратих на президента Беркуист в плик на Държавния департамент, взет от офиса на Матиас с надпис „Поверително“ на него. Естествено, беше предназначен само за него.

Хейвлок се напрегна, спомняйки си думите на Реймънд Александър, който беше споменал, че Калязин му бил вързал ръцете, заплашвайки, че ако не се обади по телефона, документите ще заминат за Москва и Пекин. Което означаваше, че би трябвало да има четири екземпляра, а не само два.

— Наистина ли няма други копия, Алексей?

— Мисля си — обади се ненадейно Джена и неуверено пристъпи към възрастния руснак — че вашият Бозуел — Реймънд Александър — е настоявал за свое копие. В крайна сметка съдържанието на тези документи е сърцевината на неговите материали.

— О, то е сърцевината на неговия страх, скъпа. Аз го държа в ръцете си, защото го заплаших, че ако разкрие нещо пред някой, копия от документите ще стигнат до вашите врагове. Но никога не съм имал подобно намерение, по-скоро точно обратното — това би било последното, което бих направил. Защото подобен ход би предизвикал точно онзи катаклизъм, който се моля да ни се размине.

— Молиш ли се, Алексей?

— Не на някой бог, който ти познаваш, Михаил. Моля се единствено пред колективната съвест. А не в светата църква пред предубедения Всемогъщ.

— Мога ли да получа документите?

Калязин кимна.

— Да — каза той. — Но не в смисъла на притежаване. Ще ги изгорим заедно.

— Защо?

— Знаеш много добре причината, ние имаме еднакви професии. За да не могат никога да бъдат сигурни онези, помогнали на Матиас да се изкачи толкова високо, че слънцето да го заслепи. Да се питат: Старецът излъга ли ни? Правил съм го преди. Защо да не го направя и сега? И освен това има ли останали копия?