Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Ти сам го каза току-що. Не съумях да го спра. Той не искаше да ме чуе… и сега не иска. Не мога да го спра! Той е луд точно както Антон! Страда от комплекса на Христос — неговата светлина е единствената, неговият път е най-верният.

— И ти си изтъргувал репутацията си на журналист, а той е получил каквото му е трябвало! От какво тесто, по дяволите, си замесен?

— Остави ми поне нещо, Майкъл. Той ми беше вързал ръцете. Зелиенски ми каза, че ако разкажа на някого, ако някой го арестува, той няма да може да спази уговорката да се обажда по телефона, което прави всеки ден от различни телефонни кабини, и тогава онези споразумения — подписани саморъчно от Матиас — ще заминат за Москва и Пекин.

Хейвлок гледаше неспокойните зелени очи на възрастния журналист, после свали поглед върху подпухналите ръце, стиснали дръжките на креслото.

— Не, Реймънд, ти казваш само част от истината. Другата част е, че не можеш да приемеш, че може да бъдеш разобличен, че може да се разбере каква огромна грешка си направил. Ти си същият като Антон — изплашен от истината за своите грешки. Слепият, но всезнаещ Тирезий, който вижда онова, което другите не виждат — и този мит е трябвало да остане жив на всяка цена.

— Погледни ме! — внезапно извика Александър, разтреперан. — Аз живях с това — аз минах през всичко това — в продължение на цяла година! А ти какво би направил?

— Господ да ми е на помощ, не знам. Само се надявам, че щях да постъпя по-правилно от теб… но не знам. Налей си повече бренди, Реймънд. Поддържай мита за себе си, продължавай да си казваш отново и отново, че си непогрешим. Може да ти помогне. Освен това няма да промени нищо. Можеш отново да се появиш пред хората с усмивка на надутото си лице. Хайде, излез. — Майкъл се обърна към Джена: — Да се махаме оттук. Чака ни дълъг път.

— Юг до Север, обади се.

— Тук е Север. Какво има?

— Намери телефон и се обади на Виктор. Има раздвижване. Нашите хора бързо напуснаха къщата и разговаряха с охраната, която ги чакаше в имението. Преди секунди и двете коли излетяха оттук, в посока запад, натискайки газта до ламарината.

— Да не ги изгубиш!

— Не е възможно. Охраната беше оставила линкълна си на пътя и ние им поставихме предавател под капака на двигателя. Дори земетресение няма да го свали оттам. Можем да ги открием в радиус от двайсет мили с точност до десет ярда. Държим ги в ръцете си.

Нощното небе беше странно разделено на две — ясна лунна светлина отзад и надвиснал тъмен покрив отпред. Двете коли се носеха по провинциалните пътища.

— Сега вече няма правила — обади се Майкъл. — Този учебник още не е написан.

— Това, което наистина знаеш, е, че този човек е склонен към промени. Бил е изпратен тук с една цел, но това не му е попречило да мине на другата страна.

— А дали просто не се е препънал? Според Александър Зелиенски-Калязин му е казал, че се чувствал стар и изхабен и не можел да издържа на напрежението. Може да се е отказал и да е потърсил убежище.

— До момента, в който е решил да се посвети на нещо друго и е поел едно ново, съвсем друго бреме — подсказа Джена. — Доста тежко бреме за човек на неговата възраст, доколкото си представям. Той май е над седемдесетте, нали?

— Нататък, мисля.

— Постави се на неговото място: краят може и да не е предстоящ, но се задава. И докато смирено вървиш към него, изведнъж откриваш необикновено решение, от което по твое мнение светът отчаяно се нуждае — един урок, който заслужава да му се даде. Как ще постъпиш?

Хейвлок я погледна за миг.

— Това е, което ме плаши. В какъв случай някой взема решение да напусне центъра? Как да го накарам да направи някакъв ход?

— Бих искала да мога да ти отговоря. — Джена вдигна поглед към предното стъкло; по него имаше ситни капки вода. — Май заваля — отбеляза тя.

— Освен ако има друго решение — продължи Майкъл с тих глас и включи чистачките. — Да се смени единият урок с друг.

— Какво?

— Не съм сигурен, не знам. Нали е ясно, че оттук нататък няма правила. — Хейвлок се пресегна към микрофона и го издърпа до устните си: — Охрана, следвате ли ме?

— На около четиристотин фута, „Пети стерилен“.

— Забавете и останете поне на миля и половина. Вече наближихме, а за всички хора е ясно, че вашата кола е правителствена. Не искам дори и намек за връзка между нас. Ако човекът, при когото отивам, дори само заподозре за вас… по-добре да не мислим за последиците!

— Дистанцията, която предлагате, не ни допада — чу се глас.